Уорън Бъфет скри $300 млрд. в кеш под дюшека, а това го спаси от краха на пазарите

Ходът на Уорън Бъфет миналата година да продаде част от акциите си срещу 300 милиарда долара в брой изглежда далновиден – тъй като той е единственият магнат сред 10-те най-богати в света, чиято нетна стойност се е увеличила тази година въпреки хаоса на пазарите, предизвикан от митата на президента Тръмп.

В исторически двудневен срив миналата седмица 500-те най-богати хора в света загубиха общо повече от половин трилион долара, отбелязвайки най-голямата загуба, регистрирана някога в индекса на милиардерите на Bloomberg.

Сред 10-те най-богати хора в света Бъфет е единственият, чието нетно състояние е нараснало от 1 януари насам. Богатството на шефа на Berkshire Hathaway се е увеличило с 11,5 милиарда долара през този период.

Стратегията на Бъфет изолира него и други акционери на Berkshire от сътресенията, които погълнаха пазарите след изненадващото съобщение на Тръмп за митата. От отварянето в четвъртък до затварянето в понеделник S&P 500 потъна с 10,7%, докато технологичният Nasdaq Composite се срина с 11,3%, предизвиквайки загуби сред ултра-богатите.

Общо повече от 500 милиарда долара бяха изтрити от общото им нетно богатство, като само петък представляваше зашеметяващите 329 милиарда долара – най-голямата загуба за един ден от пика на пазарния срив на COVID-19 през 2020 г.

Близо 90% от милиардерите, проследявани от индекса, видяха, как състоянието им се свива в петък, със среден спад от 3,5%.

Начело в списъка със загуби беше изпълнителният директор на Tesla Илон Мъск, чието нетно състояние падна с 31 милиарда долара, след като акциите на Tesla паднаха с над 10% в петък. Мъск загуби допълнителни 4,4 милиарда долара в понеделник - с което общите му загуби, натрупани през последните три дни на търговия, достигнаха впечатляващите 135 милиарда долара.

Главният изпълнителен директор на Meta Platforms Марк Зукърбърг не изостана, наблюдавайки как 27 милиарда долара се изпаряват от състоянието му, докато акциите на Meta се сринаха с почти 14% в четвъртък и петък. Акциите поскъпнаха с повече от 2,28% в понеделник - увеличавайки нетната стойност на Зукърбърг с допълнителни 3 милиарда долара.

В година, белязана от скок на оценките и луд пазар на акции, Бъфет избра предпазливостта пред действията.

Легендарният инвеститор прекара 2024 г. в оттегляне от покупките на акции, съкращавайки портфолиото на Berkshire Hathaway и натрупвайки безпрецедентни нива на пари в кеш - сигнализирайки за дълбокия му скептицизъм относно ценовите етикети, прикрепени както към публичните компании, така и към частния бизнес. Berkshire Hathaway приключи годината с огромен запас от парични средства и парични еквивалентни активи - общо 334 милиарда долара преди пасиви. След изваждане на 12,8 милиарда долара задължения за покупки на съкровищни ​​бонове, цифрата все още стоеше на умопомрачителните 321 милиарда долара.

Това е повече от пазарната капитализация на Coca-Cola, един от най-обичаните дългосрочни холдинги на Бъфет.

Тази купчина пари сега представлява приблизително една трета от пазарната стойност на Berkshire от 1 трилион долара, което подчертава колко неохотно Бъфет купува на пазар, който очевидно смята за прегрял. А вместо да инвестират агресивно, Бъфет и неговият екип прекараха годината в тихо разтоварване на запасите - драматична промяна от предишната им позиция. През 2024 г. Berkshire продаде акции на стойност 143 милиарда долара, повече от три пъти повече от 41 милиарда долара, продадени през 2023 г., и над четири пъти повече от 34 милиарда долара през 2022 г.

След отчитане на само $9 милиарда покупки на акции – спад от $16,5 милиарда през 2023 г. и $68 милиарда през 2022 г. – нетните продажби на акции на Berkshire за годината възлизат на $134 милиарда.

Дори дългогодишните притежания не бяха пощадени. Бъфет намали позициите си в Apple и Bank of America - две от най-големите инвестиции на Berkshire.

Цялото това стратегическо препозициониране дойде с впечатляваща данъчна сметка. Berkshire плати 26,8 милиарда долара корпоративен подоходен данък на IRS през 2024 г., което според Бъфет е „най-голямата сума, плащана някога от американска компания“.