Не толкова секретните преговори с Иран могат да предизвикат следващата голяма криза в света

Нищо не е по-чувствително в Иран от перспективата за преки преговори със Съединените щати, особено когато въпросният президент се казва Доналд Тръмп.

Това е същият Доналд Тръмп, който през 2018 г. развали първата ядрена сделка, като наложи "максимален натиск" върху Иран, въпреки че режимът, противно на навика, спазваше споразумението. Тогава Тръмп разреши убийството на Касем Солеймани, брутален ирански генерал, когото аятоласите усърдно рекламираха като национален герой, пише The Telegraph.

Така че можете да бъдете сигурни, че лидерите на Иран не са искали Тръмп да каже на света, че преките преговори ще започнат в събота, камо ли да направят това разкритие заедно с техния заклет враг Бенямин Нетаняху, израелският министър-председател.

Благодарение на обичайното презрение на Тръмп към дискретността, новите усилия на Америка да уреди конфронтацията около ядрените амбиции на Иран започнаха по възможно най-лошия начин.

Във всеки случай шансовете за успех са ниски. Днес на Иран ще му трябват само седмици, за да произведе достатъчно оръжеен уран за една ядрена бомба. Превръщането на това в бойна глава за доставка на ракета ще отнеме още около година, но Иран вече е прагова ядрена държава.

Така че целта на Америка в преговорите няма да бъде да ограничи ядрената програма на Иран; вместо това САЩ ще се стремят към бързо и проверимо връщане назад на напредъка на Иран. Ако това се окаже невъзможно, тогава Нетаняху казва, че Израел ще унищожи ядрените съоръжения на Иран с прецизни удари, които ще станат още по-опустошителни, ако Америка се присъедини.

Следователно часовникът тиктака: Тръмп е поставил краен срок от само два месеца за разрешаване на проблема. Осигуряването на първото ядрено споразумение през 2015 г., напротив, изискваше 12 години преговори. Сега Америка се впусна в дипломатическа версия на спринт, за да постигне по-строга версия на същата сделка, която г-н Тръмп небрежно саботира през първия си мандат.

Единствената искрица надежда е, че режимът на Иран днес е по-слаб, от когато и да било след края на разрушителната му война с Ирак на Саддам Хюсеин през 1988 г. Израел изкорми милициите клиенти на Иран в Близкия изток, разбивайки първо Хамас в Газа и след това Хизбула в Ливан, като същевременно предизвика падането на Башар ал-Асад в Сирия, преди това единственият на Техеран арабски съюзник.

Изведнъж Иран е изолиран и силно уязвим. Миналият октомври Израел отвърна на иранска ракетна атака, като изпрати над 100 реактивни изтребители, за да ударят цели в Иран , унищожавайки противовъздушната отбрана и една ядрена инсталация, известна като Парчин, където режимът беше заподозрян, че тества спусъци за бойни глави.

Иран така и не отвърна на удара за това нападение. Сам, поставен под ембарго и привидно безпомощен пред лицето на израелското нападение, Иран силно се нуждае от споразумение, което ще доведе до премахване на американските санкции в замяна на прекратяване на ядрената му програма.

Но способен ли е режимът да вземе важното решение да разреши конфронтацията си с Америка? Аятолах Али Хаменей, върховният лидер, ще навърши 86 години на 19 април. Води се скрита борба за наследството, като се смята, че претендент е неговият син Моджтаба.

Нетаняху без съмнение ще настоява Америка да постави най-тежките условия за всяка сделка, като същевременно заплашва с военни удари, ако намери резултата за неприемлив.

Може би аятолах Хаменей, в своя момент на максимална слабост, ще отстъпи и ще позволи споразумение, с което и Америка, и Израел биха могли да живеят. Ако изключим този малко вероятен резултат, това може да е следващата голяма криза в света.