Украйна и Европа не могат да си позволят да откажат мирния план на Тръмп

По-голямата част от мирния план за Украйна, начертан от администрацията на Тръмп, не е нова, основава се на здравия разум и всъщност вече е мълчаливо приета от Киев.

Украински официални лица признаха, че армията на страната няма шанс в обозримо бъдеще да завладее отново териториите, които сега са окупирани от Русия. Изявлението на вицепрезидента Дж. Д. Ванс, че планът на САЩ ще „замрази териториалните линии... близо до днешното им положение“, просто признава един очевиден факт.

От друга страна, като съобщи, че се съгласява на прекратяване на огъня по сегашната фронтова линия, Путин показа готовността си да се откаже от искането на Русия Украйна да се оттегли от частите от претендираните от Русия провинции, които Украйна все още държи. Това също е здрав разум. Украинците никога няма да се съгласят да се откажат от тях, а ако се съди по бавното настъпление на Русия досега, завладяването на тези територии в условията на украинска съпротива, подкрепяна от САЩ, би било дълъг и ужасно кървав процес, от който Русия би спечелила само опустошени пустоши, пише за Responsible statecraft Анатол Ливен, директор на програмата за Евразия в Института за отговорно държавно управление Куинси.

Дори и без вето от страна на САЩ, членството на Украйна в НАТО не е реалистично, както защото всички настоящи членове на НАТО ясно заявиха, че няма да се сражават в защита на Украйна, така и защото няколко европейски държави също ще наложат вето на членството на Киев. Всъщност по време на мирните преговори в началото на войната самият президент Володимир Зеленски заяви, че тъй като всички водещи правителства на НАТО (включително администрацията на Байдън) са отказали да обещаят членство в НАТО в рамките на пет години, най-добрият начин за Украйна е договор за неутралитет с гаранции за сигурност.

В същото време планът на Тръмп съдържа една голяма изненада: предложението за признаване на руския суверенитет над Крим. За разлика от неутралитета и фактическото (а не юридическото) приемане на руския контрол над останалите територии, това наистина представлява голяма отстъпка на Русия. Тя обаче не е толкова голяма, колкото предполагат западните медии, тъй като не обхваща другите четири провинции в Източна Украйна, които Русия твърди, че е анексирала.

Също така все още не е ясно дали администрацията на Тръмп просто предлага официално признаване на руския суверенитет над самия Крим, или тя - и Москва - ще настоява това да направи и Украйна, което почти сигурно е политически невъзможно за правителството на Зеленски. Говорителката на Белия дом Каролин Ливит заяви, че предложението на Тръмп за признаване на руския суверенитет над Крим се отнася само за САЩ и че той не изисква от Украйна да последва примера му.

Съществува определено правно, морално и историческо основание САЩ поне да третират Крим по различен начин, тъй като Крим беше прехвърлен от Руската съветска република на Украинската съветска република със съветски указ през 1954 г. и без никаква претенция за консултации с местното население. Гласуването на кримското мнозинство за присъединяване към Русия през 2014 г. също изглежда като цяло надеждно, докато „референдумите“, проведени от Русия в останалите четири провинции в средата на войната, с право се възприемат като напълно ненадеждни.

Ще донесе ли този план мир? Русия изглежда близо до приемането му - въпреки че поне както беше разкрито досега, планът не изглежда да отговаря на други руски искания, включително правата на рускоезичните в Украйна, ограниченията на украинските въоръжени сили и най-вече забрана за европейски „успокоителни сили“ в Украйна, нещо, върху което британското, френското и други правителства работят интензивно.

Възможно е Кремъл да се опита да натовари допълнителни и наистина неприемливи условия в мирния план (например радикално съкращаване на украинските въоръжени сили). В такъв случай Тръмп трябва да обвини Москва за провала на мирния процес и, докато се отдалечава от него, също трябва да продължи помощта на САЩ за Украйна.

Абонирайте се сега за нашия седмичен обзор и не пропускайте нито един ритъм с любимите си сътрудници и репортери на RS, както и анализи на служители, мнения и новини, насърчаващи положителна, безпартийна визия за външната политика на САЩ.

Ключов мотив за приемането на Москва е, че администрацията на Путин наистина е изключително разтревожена Тръмп да обвини Украйна и европейците, а не Русия, за провала на преговорите и следователно, че ако, както беше заплашен, той „се отдалечи“ от мирния процес, той също ще прекрати военната и разузнавателната помощ за Киев.

Поради същата причина украинците и европейците биха били луди да отхвърлят този план категорично, както предполагат първоначалните изявления. Както вече беше отбелязано, формалните цели, поставени от Украйна, за членство в НАТО и възстановяване на загубените й територии, са практически невъзможни за постигане. Следователно Украйна не губи нищо, като се съгласи с плана на Тръмп.

Ако приемем, че британското правителство се придържа към изявлението на премиера Кийр Стармър, че европейски „успокоителни сили” могат да влязат в Украйна само ако САЩ действат като „бекстоп”, тогава тази сила също няма да се случи. Тръмп няма намерение да предоставя такава гаранция, която би се равнявала на украинско членство в НАТО под друго име. Ключови европейски правителства, включително полското, също казаха, че няма да участват в подобни сили.

Понастоящем и за доста време напред британските и френските армии просто не изглежда да разполагат с войски за такова разполагане в контекста на възможна война с Русия. Бивш началник на британската армия, генерал лорд Данат, каза , че (като се има предвид необходимостта от ротация и обучение на войски) до 40 000 британски войници ще трябва да бъдат определени за такава сила и „просто не разполагаме с този брой“. Създаването на такава сила за Украйна също би означавало прекратяване на британските ангажименти за защита на съществуващите членове на НАТО, особено балтийските държави и Полша.

Ако САЩ наистина „продължат напред“, Украйна ще се е поставила в ужасно несигурна ситуация и западноевропейските страни могат да бъдат изправени пред избор между дълбоко унижение и огромна опасност. Защото, ако помощта на САЩ бъде оттеглена, способността на Украйна да задържи сегашната си линия ще бъде значително намалена, а шансовете за руски пробив значително ще се увеличат.

Ако това се случи, европейците ще трябва или да признаят, че техните „железни“ обещания към Украйна са направени от хартия, или да изпратят войските си в Украйна. Те, разбира се, биха могли да останат в Киев и Одеса, далеч от реалните боеве, но как това ще помогне на Украйна? И освен ако тази намеса не беше разработена като част от сделка с Москва, която отстъпи много допълнителни територии на Русия, как биха могли европейските военновъздушни сили да избегнат да бъдат въвлечени в пряк бой?

Като се имат предвид тези остри опасности и като се има предвид, че подробностите от плана на Тръмп все още трябва да бъдат уточнени, подходящият украински и европейски отговор трябва да бъде „да, но“ – със сигурност ако искат да имат някаква надежда да запазят подкрепата на Вашингтон за Украйна.

Планът на Тръмп ще остави 80% от Украйна независима и свободна да се опита да се придвижи към членство в Европейския съюз и в исторически план това би било голяма (макар и квалифицирана) победа за Украйна. Отхвърлянето на този план може само да обещае на Украйна по-голямо поражение – вероятно катастрофално по-голямо.