Дали Тръмп ще постигне пробив с Иран?

Пречките пред постигането на споразумение с Русия може да подтикнат Тръмп да поеме по-помирителен път в Близкия изток. Усилията на президента Доналд Тръмп за постигане на мирно споразумение между Русия и Украйна изглежда са в застой. Тонът му към Москва става все по-раздразнителен, тъй като Кремъл увеличава ракетните си удари срещу Украйна, вместо да търси истинско прекратяване на огъня. Всъщност, вицепрезидентът Джей Ди Ванс, говорейки на конференция на лидерите в Мюнхен във Вашингтон в четвъртък, посочи, че „все още“ не се е отказал от надежда, но отбеляза, че според него Русия „иска твърде много“, пише Якоб Хайлбрун, редактор на The National Interest и външен старши сътрудник в  Центъра за Евразия към Атлантическия съвет.

Но самите пречки пред постигането на споразумение – а именно желанието на Русия да смаже Украйна като суверенна нация – може би подтикват Тръмп да поеме по по-помирителен път, що се отнася до митата и Близкия изток. Досега Тръмп, въпреки цялата си прехвалена способност да сключва сделки, беше Микобър сред американските президенти, действайки с кредото, че „нещо ще се случи“.

С обявяването на търговската си сделка с Обединеното кралство обаче, Тръмп може да представи или поне да заяви, че е постигнал победа в отношенията си с чуждестранен лидер. В този случай както британският премиер, така и Тръмп отчаяно се нуждаеха от победа. След безразсъдното си решение да приеме Брекзит, Великобритания е в икономически упадък, докато Тръмп говори за големи мита, въвеждайки нов златен век за Америка, но не успя да сключи никакви споразумения. Тръмп заяви, че споразумението е „пълно и всеобхватно, което ще затвърди отношенията между Съединените щати и Обединеното кралство за много години напред“.

Ами Иран? И тук Тръмп и Ванс заемат отстъпчива позиция. На срещата в Мюнхен Ванс заяви, че преговорите между Иран и Америка са „в правилния път“ и че Иран би могъл да запази „програма за гражданска ядрена енергия“. Ванс дори изрази идеята, че Тръмп ще се стреми да „реинтегрира Иран в световната икономика“. Всяко подобно споразумение би било сериозно разочарование за фалангата на ястребите във Вашингтон, да не говорим за израелския премиер Бенямин Нетаняху.

Но Израел трябва да действа внимателно с администрацията на Тръмп. Връзките, които ги обвързват, остават силни, но има и подтекстове на напрежение. Неотдавнашно проучване на Gallup показа , че все повече американци са недоволни от Израел. Само 46% от възрастните са изразили подкрепа за Израел - най-ниският брой от двадесет и пет години - и 33% са посочили, че симпатизират на палестинците. В American Conservative, Брандън Бък също напомня , че „има дълга история на консервативен скептицизъм относно отношенията между САЩ и Израел, които са в тесен контакт“.

В света на MAGA съществуват значителни разногласия относно тези отношения; самият Тръмп винаги ще преследва това, което възприема като свои собствени интереси, на първо място. За разлика от Джо Байдън, който имаше сантиментална привързаност към Израел, Тръмп действа по ленивия палмерстонски принцип: „Нямаме вечни съюзници и нямаме вечни врагове.“

В статия за Jerusalem Strategic Tribune, Ахмед Чарай отправя важна предпазлива бележка относно отношенията между Йерусалим и Вашингтон.

„В САЩ подкрепата за Израел сред ключовите институции остава силна“, отбелязва Чарай. „Но войната усложни посланието. Във време, когато американските лидери са фокусирани върху вътрешните приоритети, по-широкото ръководство на Израел – не само правителството му – се затруднява да представи ясно позицията си във Вашингтон.“ Идеята на Чарай е: Израел не бива да приема Америка за даденост. Нетаняху би трябвало да се вслуша в нея.