Истанбулското пренебрежение на Путин ще изпита търпението на Тръмп

Президентът на Русия Владимир Путин не е известен като човек, който обича да играе хазарт, но решението му да избегне срещата на върха с президента Зеленски в Истанбул беше рисковано хвърляне на зарове, което може да разруши отношенията на Кремъл с президента Тръмп. То обаче подчертава и желанието на Путин да продължи да воюва в Украйна, независимо от цената, пише The Times.

В интерес на истината беше малко вероятно дори разговорите на четири очи между Путин и Зеленски в Турция да доведат до устойчиво прекратяване на огъня, да не говорим за споразумение за прекратяване на войната - най-големия конфликт в Европа от 80 години насам.

И все пак Тръмп, който има амбиции да получи Нобелова награда за мир и се беше похвалил, че може да сложи край на войната за един ден, виждаше нещата по друг начин. „Те биха могли да доведат до доста добри резултати“, каза той тази седмица, като намекна, че би могъл да пътува до Истанбул, за да участва в срещата, ако на масата има сделка. Той също така заяви, че вярва, че и Путин, и Зеленски ще присъстват.

Това беше преди Кремъл, след това, което Зеленски нарече „странно мълчание“ от няколко дни, да обяви делегацията си за преговорите. На мястото на Путин , руският екип се ръководи от Владимир Медински, бивш министър на културата, който сега е помощник на Кремъл, както и автор на книги, отразяващи версията на историята на Путин. Въпреки че преговорите между руски и украински представители може все още да продължат в Истанбул, никой не очаква пробив или дори намек за такъв.

Путин е издирван за военни престъпления от Международния наказателен съд (МНС) и има спекулации, че той не е искал да пътува до Истанбул поради опасения за безопасността си. Турция обаче не е член на МНС и следователно не е била задължена да го арестува.

Вместо това, решението на Путин да не присъства на преговорите вероятно е било недвусмислен сигнал, че той няма интерес да се срещне със Зеленски, освен ако не е за да приеме капитулацията му. Това също така предполага, че не е загрижен за заплахите на европейските лидери да засилят санкциите срещу Москва и да увеличат доставките на оръжие за Украйна.

Въпреки дипломатическия ритъм през последните седмици, няма индикации, че Путин, бивш офицер от КГБ, управлявал Русия в продължение на 25 години, е готов да се откаже от това, което смята за своя историческа мисия да подчини Украйна.

По-рано тази седмица Сергей Рябков, руски заместник-министър на външните работи, заяви, че преговорите в Истанбул ще целят премахване на „коренните причини“ за войната – термин, който е съкращение от Кремъл за прозападното правителство на Украйна. Той също така каза, че Москва ще продължи да изисква от силите на Киев да се изтеглят от украинските градове, които Русия твърди, че са нейна територия.

Остава да видим как ще реагира Тръмп на провалената среща на върха. Ще обвини ли Путин за провалянето на възможността за мир? Или ще насочи гнева си отново към Зеленски, ако той откаже да седне на преговори с неубедителната руска делегация?

„Путин вероятно е смятал, че този състав на делегацията]е голям шамар в лицето на смъртния му враг“, каза Александър Невзоров, бивш руски депутат в изгнание, който сега се противопоставя на Путин. „Или може би е било хитро изчисление, че украинците ще се обидят от свръхниския калибър на преговарящите от руска страна, ще тръшнат вратата и ще напуснат Истанбул, разстройвайки чичо Тръмп.“

Тръмп вече е заплашвал да се оттегли от мирните преговори, освен ако няма признаци на напредък. За Москва това би могъл да бъде идеален сценарий, който би позволил на Русия да се справи с Украйна сама, без да се налага да продължава да се преструва, че е заинтересована от мир.

Това би засилило и надеждите на Путин, че Москва и Вашингтон могат да се споразумеят за глобалните сфери на влияние, резултат, който европейските чиновници се опасяват, че би могъл да насърчи Русия в крайна сметка да атакува други държави - след като е укрепила окаяните си въоръжени сили.

Съществуват обаче и рискове за Путин. Тръмп заплаши да наложи вторични санкции на страни, които купуват руски петрол и газ, като Индия и Китай, ако сметне, че Москва е пречка за мира в Украйна. Ходът би навредил икономически на Русия и би могъл да подкопае подкрепата на Пекин за Путин, но не е ясно дали тактиката в крайна сметка ще се окаже успешна.