„Тайните богаташи“, които печелят парите си по скучния начин

Дерек Олсън е израснал, мечтаейки за тръпката от това да управлява собствен бизнес. Десетилетия по-късно тази мечта се сбъдва и го прави богат - само че не точно по начина, по който е очаквал. Олсън е натрупал състояние, произвеждайки машини, които разкъсват подови настилки, като килими в началните училища.

„Ето колко е секси: средностатистическото начално училище в Съединените щати има 7 мили килими – и децата са отвратителни“, каза Олсън, главен изпълнителен директор на National Flooring Equipment и баща на две деца, като се подсмихна. „Така че началните училища на практика се нуждаят от ремонт на подовете си почти всяко лято. Това е нишова индустрия, за която никой не знае и от която всички се нуждаят.“

Финансите и Силициевата долина предлагат бляскави, престижни пътища, които могат да доведат до значително богатство. Но огромна вселена от традиционни пътища, фокусирани върху предоставянето на стоки и услуги, става все по-важна за натрупването на значително, макар и по-малко очевидно, богатство в САЩ, пише The Wall Street Journal.

„Наричаме ги „скрити богаташи“, каза Оуен Зидар, икономист от Принстънския университет, който е изучавал групата заедно с икономиста от Чикагския университет Ерик Цвик.

Годишният доход на Олсън от управлението на компанията му за подови настилки го поставя сред 1% от най-печелившите в САЩ или хора, които към 2022 г. са спечелили поне 550 000 долара, без капиталовите печалби. Той очаква базираната в Минесота компания National да генерира приходи от около 50 милиона долара тази година, след като наскоро купи австралийски производител. Луксозните удобства на семейството му включват два Land Rover-а, частно училище за децата и едномесечна лятна ваканция в Европа.

Зад заплатата, най-големият източник на доходи за 1% от най-високоплатените в САЩ не е партньорството в инвестиционна банка или стартирането на технологичен стартъп, който се случва едно на милион . Това е притежаването на средно голям регионален бизнес. Много от тях са отчетливо скучни и изключително доходоносни, като например автокъщи, дистрибутори на напитки, магазини за хранителни стоки, зъболекарски практики и адвокатски кантори, според Зидар и Цвик.

Техният анализ на анонимизирани данъчни данни от 2000 до 2022 г. показва, че значението на подобно притежание на бизнес за американската икономика е нараснало. Делът на доходите, генерирани от собствеността, се е увеличил до 34,9% през 2022 г. от 30,3% през 2014 г. за най-богатите 1%.

Той се е увеличил още повече на най-високите нива. През 2022 г. 43,1% от доходите на първите 0,1% от най-богатите са дошли от такъв бизнес, в сравнение с 37,3% през 2014 г. (Минималният праг на доходите през 2022 г., за да се класират за първите 0,1% от печелещите, е бил 2,3 милиона долара, според Зидар.)

В 37-годишната си кариера Флеминг е видял значително богатство, създадено от автомивки, компании за жилищно осветление и компании, които разпространяват части за промишлени уреди, нуждаещи се от ремонт. Базираната в Ню Йорк компания Rockefeller разшири обхвата си до „нововъзникващи центрове на богатство“, като Гранд Рапидс, Мичиган, и Уинтър Парк, Флорида.

Зидар и Цвик отдават растежа на тази група на данъчните облекчения през последните десетилетия за такива собственици на бизнес и ниските лихвени проценти, които са повишили оценките на компаниите. Броят на такива собственици на бизнес с капитал от 10 милиона долара или повече, коригиран спрямо инфлацията, се е увеличил повече от два пъти от 2001 г. насам, достигайки 1,6 милиона към 2022 г.

Зидар и Цвик са изследвали това, което Службата за вътрешни приходи нарича S-корпорации и партньорства, при които печалбите и загубите на бизнеса преминават към собствениците или партньорите, а самият бизнес не плаща данъци . Типичният среден бизнес, който са изследвали, има годишни продажби от 20 милиона долара и 100 служители.

Дейвид Макнийл, 66-годишен, основател на производителя на автомобилни аксесоари WeatherTech, е натрупал състоянието си от продажба на автомобилни стелки.

Дейвид Макнийл поздравява работниците на WeatherTech. Бизнесът, който той е стартирал от гаража си, сега наема около 1800 души и произвежда почти цялата си гама от автомобилни аксесоари и други продукти в САЩ.

Той работел като производител на инструменти и щанци, напуснал колеж и продавал луксозни автомобили. През 1989 г. наел кола по време на пътуване до Шотландия и веднага забелязал постелките ѝ. Дебели и с бордюр, предотвратяващ стичането на вода и кал, гумените постелки превъзхождали всичко, което бил виждал в САЩ.

Макнийл се обадил на английския производител, когато се върнал в Чикаго, и в крайна сметка сключил сделка за закупуване на 20-футов контейнер с черните рогозки за продажба в САЩ, като за целта взел втора ипотека върху дома си.

„До края на 1991 г. спечелих 40 000 долара. До края на 1992 г. спечелих 160 000 долара. До края на 1993 г. спечелих 400 000 долара“, спомня си Макнийл, който по това време беше женен и баща. „Докато всичко това се случваше, ако се обадите на моя номер 800 в три часа сутринта, знаете ли кой щеше да отговори? Аз.“

Бизнесът, който Макнийл е стартирал от гаража си преди 35 години, сега наема около 1800 души в Болингбрук, Илинойс, и произвежда почти цялата си гама от автомобилни аксесоари и други продукти в САЩ. Макнийл очаква компанията му да генерира приходи от около 800 милиона долара тази година.

Вътре във фабричния магазин на WeatherTech в Болингбрук, Илинойс. Компанията рециклира отпадъчна пластмаса от производствения си процес, като я смила и използва повторно.

Едноличният собственик на WeatherTech, Макнийл, живее във Флорида, притежава множество имота за милиони долари и се отдава на страсти като колекционирането на антични автомобили и летенето на своя самолет Gulfstream.

Лари Флеминг, на 80 години, франчайзополучател на Wendy's, е печелил пари от бургери, а след това и от бира. Повратният момент за фокусирането му върху напитките настъпва, когато дистрибуторът на бира в Мъскоги, Оклахома, който купува през 1977 г., започва да печели повече от ресторантите за бързо хранене, които купува малко по-рано. Флеминг продава бизнеса си за бързо хранене през 2017 г. - по това време той наброява 43 ресторанта - за повече от 50 милиона долара, включително недвижимите имоти.