Защо полските избиратели се съгласиха на две години хаос?

Новото в президентските избори в Полша не е близостта на резултата, нито дълбоките разногласия, които стоят зад него, нито предстоящото „съжителство“ между премиер и държавен глава от съперничещи си блокове.

Става дума за това, че избирателите са се подписали за две и половина години на безредици с широко отворени очи, пише The Times.

Победата на Карол Навроцки, историк, подкрепян от дясната опозиционна партия „Право и справедливост“ (ПиС), е катастрофа за Доналд Туск, центристкия премиер, и главоболие за много от съюзниците на Полша.

В миналото президентите, чиито политически програми са се сблъсквали с тези на министър-председателя, са се стремели да намерят нелек баланс между сътрудничеството и конфликта, като са се въздържали от чувство за обществена отговорност, лична суета или уважение към достойнството на поста.

Този път ситуацията е осезаемо различна. Отиващият си президент Дуда, заклет враг на Туск и съюзник на ПиС, блокира голяма част от водещите закони на правителството и назначаването на повече от 50 посланици.

Навроцки ясно заяви, че възнамерява да доведе тази тактика на разрушаване до крайност. Неговата мисия е да провали премиерския мандат на Туск до парламентарните избори през есента на 2027 г., за да може PiS да се върне на власт.

Ако Туск и неговите съюзници не успеят да съберат 60 процента от гласовете в парламента, необходими за преодоляване на президентското вето - почти невъзможна задача в която и да е спорна област на политиката - те няма да могат да приемат значими реформи.

Правителството ще се бори да изпълни основните си обещания, като либерализиране на забраната за аборти, въвеждане на еднополовите граждански партньорства и прочистване на съдебната система.

Дори досегашните рутинни номинации за заемане на висши длъжности в армията, съдилищата и прокуратурата ще се превърнат в поле за битка.

Това от своя страна ще засили центробежните сили, които дърпат ръбовете на коалицията на Туск - тромава конструкция, сглобена от четири отделни политически блока, простиращи се от левицата до социално-консервативната десница.

Не е изключено Туск да бъде принуден да проведе предсрочни избори. В полската преса вече се появиха предположения, че през следващите дни той може да свика вот на доверие, за да се опита да задържи съюза си.

Резултатът ще промени и ролята на Полша в Европа. Откакто Туск се върна на власт през 2023 г., страната превърна военната си сила в дипломатическо влияние, претендирайки за място на най-високата маса за вземане на решения заедно с Франция и Германия.

Партньорите й сега са обезпокоени от перспективата да се сблъскат с две години на нестабилност и разногласия, последвани от възможно връщане към враждебните отношения с Брюксел и Берлин, които преобладаваха при предишните правителства на ПиС от 2015 до 2023 г.

Струва си също така да се помисли защо мнозинството от полските избиратели предпочете това положение на нещата и избра президент, който нямаше конвенционален политически опит преди кампанията.

Победата на Навроцки може и да изглежда малка в процентно изражение, но в абсолютно изражение той спечели 10,6 млн. гласа, което е най-големият брой гласове, откакто Лех Валенса, носител на Нобелова награда за мир и ръководител на движението „Солидарност“, пое президентския пост през 1990 г.

ПиС и Навроцки успяха не само да мобилизират класическите си поддръжници в провинцията и малките градове, където взеха около две трети от гласовете, но и да получат предимство сред избирателите от поколението Z и хилядолетията.

Това отчасти отразява забавянето на полската икономика, чийто растеж напоследък е слаб след „златната ера“ до 2023 г. И все пак то се дължи и на широко разпространеното разочарование от неспособността на Туск да изпълни много от предизборните си обещания и на нарастващото усещане за инерция в правителството.