Полша се отдалечава от Европа

Резултатът от полските президентски избори ясно илюстрира тревожния политически пейзаж на Европа: разпръсната между популистка и националистическа крайна десница – мобилизирана срещу имиграцията и обвързана с тръмпизма – и либерален европеистки полюс – който обхваща широк спектър от позиции, от умерената десница до социалистите. Безумната  имиграционна и търговска политика  на Доналд Тръмп, която действа като катализатор за демократичните сили в Канада и Австралия – и дори в Румъния – не е имала същия ефект в Полша, пише El Pais. Тази неделя победителят на първия тур, Рафал Тшасковски, кмет на Варшава и кандидат за правителство от Гражданската платформа, завърши с 1,4 точки и 369 000 гласа зад Карол Навроцки, ултранационалистически историк, подкрепян от крайнодясната партия „Право и справедливост“ (ПиС) , който успя да събере екстремисткия вот, разпръснат между трима кандидати, които не успяха да преминат през първия тур, включително една открито антисемитска партия.

Като президент с право на вето върху законодателната власт, Навроцки вероятно ще следва линия, идентична с тази на своя предшественик Анджей Дуда. По този начин той ще възпрепятства, доколкото е възможно, действията на правителството на либерално-консервативния Доналд Туск, особено за да попречи на съдебната система и Конституционния съд, все още доминирани и контролирани от ПиС, да си възвърнат независимостта. Резултатът от неделя е удар за Туск само година и половина след победата му и лоша поличба за законодателните избори, насрочени за 2027 г., където ще бъде трудно за премиера да пристигне с готова програмна подготовка. Следователно е логично, че той обяви този понеделник, че ще се подложи на вот на недоверие.

Полша е разделена на две идеологически полукълба, силно поляризирани и с много сходна електорална тежест, както е в други европейски страни и Съединените щати. Международният характер на полската избирателна битка е ясно отразен в подкрепата на Тръмп за Навроцки, когото той приветства като кандидат в Овалния кабинет. Навроцки се радваше и на предизборната подкрепа на министъра на вътрешните работи на САЩ Кристи Ноем, яростна антиимиграционна активистка, натоварена със защитата и прилагането на задържането и депортирането на чужденци.

Националистическите позиции на Навроцки са оцветени със силни антигермански и антиукраински настроения , съчетани с антируската традиция, която той култивира като историк и президент на Института за национална памет. Новият президент на Полша се застъпва за продължаване на военната помощ за съседна Украйна, но отказва да включи полски войски в международните мироопазващи сили, които биха могли да бъдат организирани в подкрепа на прекратяването на огъня между Киев и Москва. Неговият атлантизъм е открито тръмпистки и подозрителен, ако не и враждебен, към Европейския съюз . Той отхвърля влизането на Украйна в НАТО и има сериозни резерви относно членството ѝ в ЕС. Избирането му отслабва изграждането на европейската отбрана и по-специално така наречения Ваймарски триъгълник, съюзът между Варшава, Париж и Берлин, на който се предполага, че ще се основава стратегическата автономия на Съюза.