ООН с тревожни данни: Безпрецедентен спад на раждаемостта

Намрата Нангия и съпругът ѝ обмислят идеята да имат още едно дете, откакто се е родила петгодишната им дъщеря, но винаги се връща към един въпрос: “Можем ли да си го позволим?“ Тя живее в Мумбай и работи във фармацевтичния сектор, съпругът ѝ работи във фирма за гуми. Но разходите за едно дете вече са непосилни - училищни такси, училищен автобус, уроци по плуване, дори ходенето на личен лекар е скъпо.

Според нов доклад на Фонда на ООН за населението (UNFPA), агенцията на ООН за репродуктивни права, положението на Намрата се превръща в глобална норма. Агенцията зае най-строгата си позиция досега относно намаляването на раждаемостта, предупреждавайки, че стотици милиони хора не са в състояние да имат желания брой деца, посочвайки непосилната цена на родителството и липсата на подходящ партньор като някои от причините.

UNFPA анкетира 14 хиляди души в 14 държави относно техните намерения за раждаемост. Един на всеки петима е заявил, че не е имал или очаква да няма да има желания брой деца. Проучените държави - Южна Корея, Тайланд, Италия, Унгария, Германия, Швеция, Бразилия, Мексико, САЩ, Индия, Индонезия, Мароко, Южна Африка и Нигерия - представляват една трета от световното население.

Те са смесица от държави с ниски, средни и високи доходи и такива с ниска и висока раждаемост. UNFPA анкетира млади хора и тези, които са преминали репродуктивната си възраст, пише “Труд”.

“Светът започна безпрецедентен спад в нивата на раждаемост“, казва д-р Наталия Канем, ръководител на UNFPA. “Повечето анкетирани искат две или повече деца. Коефициентите на раждаемост падат до голяма степен, защото мнозина се чувстват неспособни да създадат семействата, които искат. И това е истинската криза."

Как трябва държавите да се справят с намаляващата раждаемост?

“Да наречем това криза, да кажем, че е реално. Това е промяна според мен“, казва демографът Анна Роткирх, която е изследвала намеренията за раждаемост в Европа и съветва финландското правителство по политиката за населението. “Като цяло има повече подценяване, отколкото надценяване на идеалите за раждаемост." Тя е проучила това подробно в Европа и се интересува да види как се отразява на световно ниво.

Проучването, което е пилотно за изследване в 50 държави по-късно тази година, е ограничено по обхват. Когато става въпрос за възрастови групи в рамките на държавите например, размерът на извадките е твърде малък, за да се правят заключения. Но някои открития са ясни.

Във всички страни 39% от хората са заявили, че финансовите ограничения им пречат да имат дете. Най-висок е процентът на отговорите в Корея (58%), а най-нисък в Швеция (19%). Общо само 12% от хората са посочили безплодието - или трудностите със зачеването - като причина да нямат желания брой деца. Но тази цифра е по-висока в други страни, включително Тайланд (19%), САЩ (16%), Южна Африка (15%), Нигерия (14%) и Индия (13%).

Доскоро агенцията се фокусираше силно върху жените, които имат повече деца, отколкото са искали, и върху “незадоволената нужда“ от контрацепция. Въпреки това UNFPA призовава за предпазливост в отговор на ниската раждаемост.

“В момента това, което виждаме, е реторика за катастрофа, или пренаселеност, или свиващо се население, което води до този вид преувеличена реакция, а понякога и манипулативна реакция“, казва д-р Канем. “По отношение на опитите да се накарат жените да имат повече или по-малко деца.“

Тя посочва, че преди 40 години Китай, Корея, Япония, Тайланд и Турция са били притеснени, че населението им е твърде високо. До 2015 г. те са искали да повишат раждаемостта.

“Искаме да се опитаме, доколкото е възможно, да избегнем тези страни да приемат каквито и да било панически политики“, казва проф. Гител-Бастен. 

“Виждаме ниска раждаемост, застаряване на населението, стагнация на населението, използвани като извинение за прилагане на националистически, антимигрантски политики и консервативни политики по отношение на пола."

UNFPA установи, че още по-голяма бариера за децата от финансите е липсата на време. 

За Намрата в Мумбай това звучи вярно. Тя прекарва поне три часа на ден в пътуване до офиса си и обратно. Когато се прибира у дома, е изтощена, но иска да прекара време с дъщеря си. Семейството ѝ не спи много. “След работен ден, очевидно, като майка, изпитваш чувство за вина, че не прекарваш достатъчно време с детето си“, казва тя и добавя: “Затова ще се съсредоточим само върху едно.“