Дипломацията с Иран е увредена, но не е мъртва

Ако войната е дипломация с други средства, дипломацията никога не е свършена. Докато Израел и Иран са в разгара на това, което би могло да се превърне в продължителна война, която може да се разпространи, възможността за подновяване на преговорите за справяне с разширяващата се ядрена програма на Иран не бива да се изключва, пише The New York Times.

Преговорите са замразени, докато войната продължава, а бъдещето на дипломацията далеч не е ясно. Иран ще се почувства принуден да отговори на Израел, а израелската кампания може да продължи дни или седмици. Засега Вашингтон изглежда не прави нищо, за да окаже натиск върху двете страни да спрат насилието и да започнат отново да преговарят.

Но иранците казват, че все още искат сделка, както и президентът Тръмп. Формата на бъдещите преговори неизбежно ще зависи от това кога и как ще спрат боевете.

„Готови сме за всяко споразумение, целящо да гарантира, че Иран няма да се стреми към ядрени оръжия“, заяви иранският външен министър Абас Арагчи пред чуждестранни дипломати в Техеран в неделя. Но страната му няма да приеме никаква сделка, която „лишава Иран от ядрените му права“, добави той, включително правото да обогатява уран, макар и на ниски нива, които могат да се използват за граждански цели.

Арагчи заяви, че Израел не е атакувал, за да предотврати надпреварата на Иран за разработване на бомба, която Иран отрича да се опитва да разработва, а за да провали преговорите по сделка, на която Нетаняху се противопоставя.

Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху твърди, че атаката срещу Иран е била насочена към спиране на разработването на ядрено оръжие от Техеран, въпреки че между Съединените щати и Иран е насрочен шести кръг от преговори за предотвратяване на точно този резултат.

Докато Израел твърди, че е трябвало да нанесе удар сега, за да предотврати надпреварата на Иран за бомбардиране, американските и европейските оценки са, че Иран е все още на много месеци от създаването на бомба и все още не е решил да го направи.

Нетаняху вярва, че сделка, която би позволила на Иран да обогатява уран, би означавала ядрено въоръжен Иран в бъдеще и той е решен да предотврати този резултат. Очевидно е преценил, че сделка между САЩ и Иран би го попречила да постигне целта си да унищожи ядрената програма на Иран и, може би, се надява, би довела до падането на Ислямската република.

Но се смята за много малко вероятно Израел да постигне целта за унищожаване на ядрената програма на Иран без активно американско участие, на което г-н Тръмп досега се съпротивлява.

Президентът продължава да казва, че иска преговорите да успеят. Изглежда вярва, че атаката ще върне Иран на масата за преговори в по-слаба и по-примирителна позиция, готов да приеме последното му искане да спре всякакво обогатяване на уран. Но Иран настоява, че има право да обогатява за граждански цели съгласно Договора за неразпространение на ядрени оръжия.

Тръмп очевидно вижда войната като форма на дипломация. В петък той написа : „Преди два месеца дадох на Иран 60-дневен ултиматум да „сключи сделка“. Трябваше да го направят! Днес е 61-ият ден. Казах им какво да правят, но те просто не можаха да го направят. Сега може би имат втори шанс!“

Тръмп, който заяви, че е знаел за израелската атака предварително, не е направил нищо публично, за да възпре израелците. Когато Вашингтон обяви миналата седмица, че преговорите ще продължат в неделя, не е ясно дали е знаел кога Израел ще атакува, но иранците са убедени, че Вашингтон е бил съучастник в опита да ги заблуди, че евентуална израелска атака ще последва след това.

Бърза сделка сега, която би се отказала от обогатяването, би се възприела като капитулация, каза Вали Наср, професор в Училището за висши международни изследвания „Джонс Хопкинс“, служил в Държавния департамент по време на администрацията на Обама. Това би могло да направи иранското правителство по-уязвимо у дома. „Те няма да се откажат от обогатяването, не толкова лесно“, каза той. „Няма да се предадат.“

Засега преговорите с Иран са замразени, каза Робърт Мали, бивш американски служител, който е преговарял с Иран по ядрения въпрос при президента Джоузеф Р. Байдън-младши. Но бъдещата им форма и време ще зависят от продължителността на израелската атака и от това, което тя ще постигне.

„Когато Иран се почувства комфортно да се върне на масата за преговори със Съединените щати, които според него са дълбоко замесени в атаката, и в каква позиция ще се върне Иран, зависи от това доколко Израел е влошил ядрената си програма“, каза той.

Засега Вашингтон подкрепя израелските операции, но „в един момент, по-добре по-рано, отколкото по-късно, те ще се опитат да проявят известна сдържаност“, за да ограничат конфликта, каза Мали. Тръмп все още изглежда нетърпелив да постигне сделка и да избегне въвличането си във войната.

Карин фон Хипел, бивш служител на Държавния департамент и бивш директор на RUSI, лондонската изследователска група в областта на отбраната, е съгласна.

„В крайна сметка ще се върнем на масата за преговори, но на каква цена за Израел и региона?“, каза тя. „Предизвикателството ще бъде, че иранците искат начин да се върнат на масата за преговори, който да им спаси репутацията“, докато Тръмп предпочита „да подкрепя хората до ръба и да ги накара да капитулират“.

Освен ако иранското правителство не се срине – или Израел не се опита да убие политическото и духовно ръководство на Иран, както направи с Хизбула – всяка сделка вероятно ще бъде много подобна на оригиналния ядрен пакт от 2015 г., договорен по времето на президента Барак Обама, и който г-н Тръмп, по време на първия си мандат, изостави през 2018 г.

„Вероятно ще бъде много подобна сделка като тази с Обама, но Тръмп ще иска да ѝ даде своя собствена интерпретация“, каза фон Хипел. „Тръмп може да обяви победа, независимо от всичко. И ако сделката съдържа достатъчно гаранции за Иран, той може да се измъкне“, каза тя, дори някои републиканци и Израел да я критикуват, че не е сложила край на обогатяването на уран от Иран.

Тръмп е сгрешил, като е смятал, че атаката на Израел ще принуди Иран да приеме сделка, основана на нулево обогатяване, заяви Раджан Менон, почетен професор по международни отношения в Сити Колидж в Ню Йорк, в имейл и статия в The New Statesman. Малко вероятно е Тръмп да сгреши отново и да се присъедини към войната на Израел, но „едно е сигурно: Нетаняху искаше да провали преговорите между САЩ и Иран и успя“, каза Менон, поне засега.

Но Иран очевидно иска да се върне към преговорите, тъй като сделката все още е най-добрата защита, която има от продължаващи или последващи израелски атаки срещу страна, която е загубила по-голямата част от собствената си противовъздушна отбрана и има ограничени начини за нанасяне на удари по израелска територия.

Дори правителството да не е на път да падне, то е отслабено и изложено на сериозен риск, за първи път от нахлуването на Ирак и Саддам Хюсеин през 1980 г., каза Сюзън Малоуни, експерт по Иран и директор на програмата по външна политика в Института Брукингс.

Пътят към сделка засега е неясен, но иранците все пак трябва да разглеждат дипломацията като „най-добрия начин да се измъкнат от екзистенциална криза“, каза тя.

„Неизбежно ще има остър дебат вътре в иранския режим дали да приеме дипломатическо решение от слабост или да продължи да се опитва да отвърне на удара и дори да се състезава за ядрено оръжие”, каза Мали.

Алтернативите, разбира се, включват разширяване на войната чрез увреждане на регионалните енергийни активи на Саудитска Арабия и Персийския залив, затваряне на Ормузкия проток за корабоплаване, нападение над институции и дори синагоги в чужбина или атакуване на американски войски и интереси в региона. Но вероятно няма по-сигурен начин за включване на Съединените щати във войната, което Нетаняху дълбоко желае.

От своя страна, европейците, които изиграха важна роля в ядрената сделка от 2015 г. и които бяха отстранени от Тръмп, казват, че са готови да проведат преговори с Иран относно ядрената му програма.