Скокът в цената на петрола, който не се случи

Голямата новина на петролните пазари след атаката на Израел срещу ядрената програма на Иран е скокът на цените, който не се случи. Цената на суровия петрол Brent скочи от около 66 долара за барел до 78 долара миналата седмица, но до понеделник се върна под 73 долара. Липсата на паника се дължи на изобилното глобално предлагане и е урок за Конгреса и администрацията на Тръмп, тъй като те обмислят налагането на нови санкции върху руския износ на петрол, пише The Wall Street Journal.

Войните са непредсказуеми и е възможно иранско нападение срещу саудитски нефтени находища или затваряне на Ормузкия проток. Иран е допуснал толкова много самоувреждащи грешки, довели до тази война, че не може да се изключи възможността за нова.

Но световното производство на петрол е в разумна форма, за да се справи с всичко различно от катастрофални смущения. Саудитска Арабия произвежда повече, както и Гвиана, Бразилия и Канада. Производството в САЩ достигна рекордните 13,5 милиона барела на ден през март. Устойчива цена от 70 долара или повече би била приветствана от американските производители на фракинг, някои от които изваждат платформи от експлоатация, тъй като цените се понижиха към 60 долара.

Урокът за президента Тръмп е, че цените на петрола не трябва да влияят на стратегическите решения дали да се помогне на Израел да спечели войната си или дали да се наложат допълнителни санкции срещу Русия. Президентът на САЩ Джо Байдън – или който и да е взимал решения в Белия му дом – се съпротивляваше на строгите санкции срещу руския и иранския петрол от страх, че цените на американския бензин може да се повишат. Вместо да облекчи регулаторната си атака срещу американските производители, екипът на Байдън облекчи санкциите върху износа на ирански петрол, давайки на Техеран десетки милиарди долари за финансиране на ядрената му програма и нейните посредници.

Междувременно, с помощта на китайците и индийците, Русия избегна ценови таван на износа си на петрол, наложен от страните от Г-7. Таванът ограничава корабите, собственост или застраховани от западни компании, да транспортират руски суров петрол, който се продава за повече от 60 долара за барел. Въпреки че таванът намали цената на руския суров петрол с около 10 долара за барел, той не ограничи военната машина на Кремъл.

Миналата година Русия е изнасяла средно по 7,5 милиона барела на ден, което е едва с 400 000 по-малко отколкото през 2021 г. Това се равнява на около 450 милиона долара приходи от петрол на ден при цена от 60 долара за барел. Китай и Индия са се възползвали от закупуването на руски и ирански суров петрол на донякъде намалени цени и това ще продължи, освен ако САЩ не затегнат санкциите.

Европа и Обединеното кралство искат да намалят тавана на цената до 45 долара за барел, въпреки че това не би оказало голям натиск върху Кремъл, тъй като по-голямата част от руския суров петрол се транспортира на „танкери в сянка“, които не са обхванати от тавана. По-ефективна идея е да се наложат вторични санкции на страните, които купуват руска енергия, както би направил законопроект, подкрепен от сенатор Линдзи Греъм от Южна Каролина .

Законът за санкциониране на Русия от 2025 г., който има 83 съвносители в Сената, ще наложи 500% мита на страни, които купуват руска енергия, ако президентът установи, че Владимир Путин продължава да отказва да преговаря за мирно споразумение, да атакува Украйна или да подкопава нейното правителство. Целта е да се засили натискът върху Китай и Индия да спрат да купуват руски суров петрол.

Държавите, които предоставят военна или икономическа подкрепа на Украйна, ще получат 270-дневно освобождаване от мита. Администрацията на Тръмп се съпротивлява да подкрепи законопроекта, отчасти поради опасения, че ще повиши цените на петрола. Но пазарът ще се адаптира.

Във всеки случай, както отбеляза Греъм в неделя в предаването „Face the Nation“ по CBS, „плащате сега или плащате по-късно. Ако се справим правилно с Иран и постигнем мир с Русия, Украйна, не само цените на петрола ще паднат, но и светът ще бъде по-добре.“ Америка, Украйна и Израел щяха да бъдат на по-добро място, ако администрацията на Байдън беше разбрала това, но г-н Тръмп може да се поучи от грешките на своя предшественик.