Израел има модел за справяне с Иран - в Ливан

Израел отново доказва изключителната мощ на своите служби за сигурност, както военни, така и разузнавателни. След четири дни въздушни удари, Иран вече сигнализира , че иска да възобнови ядрените преговори, които прекъсна със САЩ в неделя, пише за Bloomberg колумнистът Марк Чемпиън.

Това обаче прави още по-важно да се разбере обхватът на израелските амбиции и на риска, който се поема; защото, в зависимост от това докъде иска да стигне премиерът Бенямин Нетаняху, военният успех може или да послужи за насърчаване, или за отдалечаване на целта му за предотвратяване на ирански ядрен пробив.

Може би двата най-поразителни аспекта на операция „Изгряващият лъв“ са дълбочината, до която израелските разузнавателни служби успяха да проникнат в иранския режим, и скоростта, с която военновъздушните сили установиха въздушно превъзходство. Това позволи на израелските пилоти да обикалят голяма част от Иран – включително столицата му – с относителна безнаказаност. Иранските балистични ракети с голям обсег изглеждат като тъп инструмент в сравнение с това.

Директните призиви на Нетаняху към иранския народ да се въстане срещу върховния лидер Али Хаменей, както и някои от избраните цели за бомбардировки, предполагат, че смяната на режима също е сред израелските цели, въпреки официалните отричания. Наказанието и унижаването на иранската армия са други цели.

Възможно е режимът наистина да се срине или да седне на масата за преговори, развявайки бяло знаме. Възможно е, макар и малко вероятно, ядрената инфраструктура, заровена под планината във Фордоу, да бъде унищожена, без САЩ да се включат. Но залозите ще се повишат бързо, ако и когато тези резултати не се материализират.

В този случай скоро ще дойде моментът, в който Нетаняху ще трябва да избира между стратегиите си за бягство от Газа или Ливан. В първата, той продължи войната, вместо да си тръгне, без да постигне целта си за елиминиране на Хамас само със сила. Във втората, той изтегли израелските войски веднага щом те значително отслабиха Хизбула, като след това се стреми към разоръжаването им в сътрудничество със съюзниците и ливанските власти.

В Иран е жизненоважно Нетаняху да следва модела си на Хизбула, ако кампанията му на военен шок и страхопочитание не успее бързо. Колкото по-дълго натиска да наложи промяна на режима, толкова по-вероятно е иранското духовно ръководство да се отчая и – чувствайки, че няма какво да губи – да реши да разшири войната и по този начин да повиши залозите за Израел и неговите съюзници.

Заплахите, отправени от иранските лидери, за да се предотврати атака, не бяха осъществени по много простата причина, че това би довело до катастрофа. Иран не може да победи израелска армия, снабдявана от САЩ, камо ли комбинирани американско-израелски сили. И ако, както е заплашено, Иран удари американски военни бази, енергийни активи в Персийския залив или затвори Ормузкия проток, за да наруши световните енергийни доставки, Доналд Тръмп и неговата администрация ясно заявиха, че ще се намесят.

Тъй като иранското въздушно пространство е толкова слабо защитено и атаката срещу Иран работи за него политически у дома, изкушението Нетаняху просто да продължи бомбардировките с надеждата да унищожи ядрената програма на Иран до степен, която е непоправима, или да принуди смяна на режима, ще бъде силно. Но той трябва – както направи в Ливан – да знае кога да обяви победа и да си тръгне. Защото дори със САЩ на борда, никой не нахлува в Иран, за да гарантира, че Иран няма да има ядрена енергия. По-широка война, която все още произвежда иранска бомба, също не е в интерес на Израел.

Отново, ако не се случи внезапно разпадане на Ислямската република или ако не се постигне сделка, подкрепена от силни инструменти за проверка, е по-вероятно от всякога върховният лидер Али Хаменей да нареди на Корпуса на гвардейците на ислямската революция да създаде ядрено оръжие, по простата причина, че всички други възпиращи средства са се провалили.

Вярно е, че Израел се радва на значителна вътрешна и международна подкрепа за наказанието си срещу Иран, и с право. Външната политика на Техеран отдавна е сила за регионална дестабилизация и, в случая с Израел, представлява неприемлива заплаха. Решението на Хаменей да подкрепи, ако не и да позволи терористичната диващина на Хамас на 7 октомври 2023 г. беше просто кулминация на тази политика и се оказа стратегическа грешка с исторически размери.

И все пак тази международна подкрепа може бързо да бъде загубена, точно както страданията на палестинците в Газа подкопаха меката сила на Израел по света. Всяко съчувствие от противниците на режима в Иран - хората, които биха могли да доведат до промяна на режима - може да бъде пропиляно също толкова бързо. Едно е да аплодираш елиминирането от Израел на командирите, отговорни за вътрешните репресии; Съвсем друго е, когато тези, които умират, са ваши цивилни съседи.

Израел прекроява Близкия изток по начини, които потенциално могат да имат значителна дългосрочна полза. Но този успех е засенчен и подкопан от бруталността на продължителната война в Газа и е жизненоважно това да не се повтори в Иран.

Трудно е да се прекратят, а не просто да се забавят амбициите на Иран за ядрени оръжия, единствено чрез война. Всъщност това би могло дори да ускори придобиването на бомба от Иран. Както в Газа, постигането на истинска победа ще изисква много по-широка стратегия, която да тласне противниците на Израел по по-позитивен път, който съчетава както политически, така и военни средства. Нетаняху доказа в Ливан, че е способен да направи правилния избор. Още по-важно е, че той го прави в случая с Иран.