Тръмп и Европа все още са в противоречие относно амбициите на Путин

За президента на САЩ Доналд Тръмп Владимир Путин е човек, който търси изход от тригодишната си кървава атака срещу Украйна.

Но според генералния секретар на НАТО Марк Рюте руският лидер може би едва сега започва. Ако алиансът не инвестира в отбранителните си способности, предупреди Рюте на годишната среща на върха на НАТО във вторник, Русия може да нападне страна от алианса в рамките на три години. По повечето показатели тазгодишната среща на върха на НАТО в Хага беше успешна, пише в анализ за Ройтерс журналистът Грам Слатъри.

Държавите членки до голяма степен се съгласиха с искането на САЩ да увеличат разходите за отбрана до 5% от брутния вътрешен продукт. Тръмп, който някога се подиграваше на алианса като на "разбойник", заяви, че мнението му се е променило, а между него и Рюте, който сравни президента на САЩ със строг "татко", управляващ геополитическите си подчинени, разцъфна зародиш на приятелство.

Но срещата на върха, която приключи в сряда, също така подчерта задълбочаващата се пропаст между САЩ и Европа по отношение на военните амбиции на Русия, която е основният противник на блока.

Това се случва, въпреки че през последните седмици някои депутати от Републиканската партия на Тръмп ожесточиха реториката си, твърдейки, че макар стремежът на президента да преговаря за прекратяване на руската война в Украйна да е похвален, вече е ясно, че Путин няма сериозни намерения да седне на масата за преговори.

На пресконференция в сряда Тръмп допусна, че е "възможно" Путин да има териториални амбиции извън Украйна. Но той настояваше, че руският лидер - измъчван от загуби на жива сила и материали - иска войната да приключи бързо.

"Знам едно нещо: той би искал да се споразумее", каза Тръмп. "Той би искал да се измъкне от това нещо. Това е бъркотия за него."

Държавният секретар Марко Рубио повтори мнението на Тръмп в странично интервю за „Политико“, като заяви, че САЩ се въздържат от разширяване на санкциите си срещу Москва, отчасти за да продължат преговорите.

"Ако направим това, което всички тук искат да направим - а именно да влезем и да ги смажем с повече санкции - вероятно ще загубим възможността да говорим с тях за прекратяване на огъня", каза той.

Посланието на другите участници в срещата на върха беше коренно различно.

Високопоставен служител на НАТО заяви пред репортери на брифинг във вторник, че Путин всъщност не се интересува от прекратяване на огъня - или изобщо от участие в добронамерени преговори.

„Независимо от динамиката на бойното поле, ние продължаваме да се съмняваме, че Русия има някакъв интерес от смислени преговори“, каза служителят.

Амбициите на Русия, каза високопоставеният служител, надхвърлят контрола върху „определени територии по техните административни граници“, както се изрази Рубио. Вместо това Путин е решен да наложи своята „политическа воля“ на съседните държави.

Рюте постави руската заплаха в екзистенциални термини.

„Ако не инвестираме сега“, каза той във вторник, „наистина рискуваме руснаците да опитат нещо срещу територията на НАТО след три, пет или седем години“.

САЩ не са единствената страна членка на НАТО с по-оптимистичен поглед към Русия.

В сряда, говорейки пред репортери, унгарският премиер Виктор Орбан, дългогодишен съюзник на Тръмп и критик на европейските институции, заяви, че Русия „не е достатъчно силна, за да представлява реална заплаха за НАТО“.

Въпреки това, като най-голям донор на алианса и най-влиятелен член, позицията на Вашингтон е основна грижа в повечето столици на НАТО.

Белият дом, помолен за коментар, се позова на коментарите на Тръмп на пресконференцията в сряда.

В отговор на искане за коментар, отделен служител на НАТО, също пожелал анонимност, оспори наличието на различни оценки в рамките на алианса, посочвайки декларация на НАТО от сряда, в която се споменава „дългосрочната заплаха, представлявана от Русия“.

Руското посолство във Вашингтон се позова на коментарите от четвъртък на говорителя на Министерството на външните работи Мария Захарова, която разкритикува НАТО за прахосване на пари за отбрана.

„Изглежда, че само чрез позоваване на изфабрикуваната „руска заплаха“ ще бъде възможно да се обясни на обикновените хора защо джобовете им се изпразват за пореден път“, каза тя.

Държавният департамент на САЩ и украинското посолство във Вашингтон не отговориха на исканията за коментар.

Липсата на общо разбиране за целите на Путин ще усложни бъдещите дипломатически планове за прекратяване на войната, каза Филип Дикинсън, заместник-директор на Трансатлантическата инициатива за сигурност в Атлантическия съвет и бивш британски дипломат.

„Постигането на мирно споразумение не е нещо, за което Тръмп и Путин могат да се споразумеят сами“, каза Дикинсън. „Необходимо е европейско участие. Това трябва да означава, че има някакъв вид споделяне на мнения между съюзниците относно това, което Путин се опитва да постигне.“

Европейските лидери вероятно не са се отказали от опитите си да променят възгледите на Тръмп за Русия, каза Дикинсън.

Но те едва ли повдигнаха трънливи разговори на срещата на върха на НАТО. Основната цел на алианса беше просто да премине през нея без големи проблеми, каза той, цел, която беше постигната.

И все пак мирът си дойде на цена - липсата на съществена дискусия около Украйна и Русия, твърди той, е очевидна.