Войната на Израел с Иран пренареди Близкия изток, но не както се очакваше

Близкият изток претърпява драматично пренареждане – просто не такова, каквото САЩ и регионалните лидери си представяха преди по-малко от две години.

Преди атаките, водени от Хамас на 7 октомври 2023 г., години на мъчителни преговори доведоха Саудитска Арабия до прага на знакова сделка за дипломатическо признаване на Израел. Това би затвърдило израелско-арабската коалиция срещу Иран, би осигурило подкрепата на САЩ за сигурността на Саудитска Арабия и би отворило вратата за по-голямо приемане на Израел в арабския и мюсюлманския свят, пише The Wall Street Journal.

Този месец разгромът на дългогодишния враг Иран от Израел обърка изчисленията, залегнали в основата на предложеното споразумение, само за 12 дни. Това беше краят на поредица от войни, които обезвредиха могъщите съюзници на Иран - милиции Хизбула и Хамас, помогнаха за краха на подкрепяния от Иран режим на Асад в Сирия и в крайна сметка поставиха самия Иран в ъгъла.

Администрацията на Тръмп и израелското правителство сигнализираха, че искат да положат нов тласък за нормализиране. Но с Иран, който сега е на заден план, има по-малък стимул за Саудитска Арабия да остави настрана други опасения, за да продължи напред. Ще ѝ е необходимо време, за да оцени последиците от шокиращото предимство, което Израел демонстрира с военните и разузнавателните си способности – и високата си толерантност към рисковете от използването им.

Високопоставени представители на страните от Персийския залив са обезпокоени, че инвестициите им в отношенията с Вашингтон, включително домакинството на престижното посещение на президента Тръмп в Персийския залив миналия месец, не са се отплатили под формата на влияние . Многократното насърчаване от страна на Тръмп на атаките и заплахите на Израел срещу върховния лидер на Иран ги накара да се страхуват от по-широка война.

В крайна сметка Тръмп нареди ограничен удар по основните ядрени обекти на Иран, след което посредничи за прекратяване на огъня, което спря боевете, като в един момент предупреди Израел да обърне бомбардировачите си. Но макар най-лошите сценарии да бяха избегнати, лидерите от Персийския залив ще преоценят ситуацията, преди да продължат напред.

Тръмп е нетърпелив да използва инерцията от примирието с Иран, за да настоява повече страни да установят дипломатически отношения с Израел, надграждайки споразуменията „Абрахам“, които той посредничи по време на първия си мандат, включващ Обединените арабски емирства, Бахрейн, Мароко и Судан.

 „Една от ключовите цели на президента е споразуменията от Авраам да бъдат разширени, повече държави да се присъединят към тях и ние работим по този въпрос“, заяви специалният пратеник Стив Уиткоф в сряда по CNBC. „Надяваме се на нормализиране в редица държави, за което хората може би никога не биха си помислили.“

Но остават значителни пречки пред напредъка по отношение на нормализирането на отношенията в Персийския залив. Саудитците ясно заявиха, че няма да сключат сделка, докато войната продължава нерешена в ивицата Газа, където досега са убити над 56 000 души, според палестинските власти, които не уточняват колко от тях са били бойци.

Саудитска Арабия също настоява за надежден път към палестинска държава – нещо, което Израел категорично отхвърля – с надеждата да се справи с това, което вижда като корен на конфликта.

Геополитическото пребалансиране, което се случва в Близкия изток, допълнително усложнява нещата. Военните и разузнавателни операции на Израел срещу Иран и Хизбула сплашиха арабските държави, които се притесняват, че Израел ще предприеме действия, които те не подкрепят и на които не могат да повлияят, каза конгресменът Зак Нън.

„Израел току-що стана жертва на собствения си успех“, каза той след среща с лидери в Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн, като част от двупартийна делегация на Конгреса в разгара на войната между Израел и Иран. Монархиите от Персийския залив виждат военните възможности на Израел и искат гаранции, че ще ги използват отговорно, каза той.

През последните години сътрудничеството с Израел за сдържане на Иран стана по-привлекателно за някои арабски държави. Израел и Персийския залив са в обсега на иранските ракети, а подкрепата на Техеран за въоръжени фракции в окупираните палестински територии, Ливан, Сирия, Ирак, Бахрейн и Йемен заплашваше сигурността на Израел и много арабски страни.

През 2017 г. саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман осъди иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей като „новия Хитлер на Близкия изток“. Приблизително по това време в интернет се появи анимационно видео, показващо амфибийно саудитско нашествие в Иран, което завършва със саудитски танкове, влизащи в Техеран, и триумфиращ саудитски престолонаследник.

Скъсвайки с десетгодишния бойкот на Израел, наложен от арабските страни заради палестинския въпрос, ОАЕ и Бахрейн нормализираха отношенията си през 2020 г. Тръмп се опита да накара Саудитска Арабия да последва примера му по време на първия си мандат, но в крайна сметка времето му изтече.

Тристранна сделка, договорена от администрацията на Байдън през 2023 г., би задължила Вашингтон да помогне за защитата на Рияд, ако бъде нападнат, и да разработи гражданска ядрена програма с обогатяване на уран, в замяна на достъп на САЩ до саудитска територия и въздушно пространство за защита на интересите на САЩ, както и ограничения върху сътрудничеството на Саудитска Арабия в областта на сигурността с Китай.

Заливът, подобно на Израел, е обект на атаки от Иран и неговите съюзници. Саудитска Арабия обвини Иран за нападението с дронове и ракети през 2019 г. срещу две от най-големите си петролни инсталации. Йеменските хути многократно атакуваха южни саудитски градове и столицата Рияд, като през 2021 г. удариха близо до входната порта на саудитския правителствен дворец. Боевиците също така изстреляха ракети и дронове срещу ОАЕ, които участваха в водената от Саудитска Арабия бомбардировка в Йемен.

Загрижени, че схватката може да навреди на плановете им за икономически растеж, Саудитска Арабия и ОАЕ се подсигуриха, като постигнаха разведряване с Иран през 2023 г. в геополитическа игра, за да избегнат необходимостта да избират страна.

Те се възползваха от тези нови отношения, за да избегнат въвличането им в конфликтите в региона след 7 октомври. Когато Иран изстреля стотици дронове и ракети срещу Израел през април и октомври 2024 г., той уведоми предварително страните от Персийския залив, за да могат да освободят въздушното си пространство. Когато Израел отговори, саудитците предупредиха иранците да не отмъщават срещу енергийните съоръжения в Персийския залив и лобираха във Вашингтон срещу ескалацията на конфликта с Израел.

Кампанията на Израел срещу Иран изпита този внимателен баланс. Докато държавите от Персийския залив са доволни да видят Иран отслабен, разговорите за смяна на режима им напомниха за американската окупация на Ирак и хаоса, разгърнат след свалянето на Саддам Хюсеин . Дори след като прекратяването на огъня спря израелско-иранската война, Саудитска Арабия е обезпокоена, че Иран остава политически нестабилен и способен на атаки, заявиха представители на страните от Персийския залив.

С нарастването на вероятността от израелски удари тази година, Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар и Оман помогнаха за предаването на послания и посредничеството между САЩ и Иран. Анвар Гаргаш, съветник по външната политика на лидера на емирствата, пътува до Техеран през март, за да предаде писмо от Тръмп, а по-малкият брат на принц Мохамед се срещна с Хаменей през април, за да го увери, че Рияд се противопоставя на военни действия срещу ядрената програма на Иран.

Усилията на Саудитска Арабия да поддържа дипломатическите отношения между САЩ и Иран в правилната посока в крайна сметка се провалиха и на 13 юни конфронтацията на Израел с Иран се озова на прага на Рияд. Представители на страните от Персийския залив заявиха, че са лобирали пред Вашингтон, за да окажат натиск върху Израел да спре, и първоначално са били уверени, че САЩ няма да се намесват.

„Докато Саудитска Арабия се възползваше от нарастващия натиск на САЩ и Израел върху Техеран, сега тя се страхува да не стане „получател на нов регионален ред“, каза Мария Фантапи, която ръководи програмата за Близкия изток и Африка в Istituto Affari Internazionali, мозъчен тръст в Рим. Притеснението е, че Израел „няма да намали и разруши Ислямската република, а след това да позволи на саудитците да станат по-силни“.

Държавите от Персийския залив осъдиха ударите на Израел срещу Иран като нарушение на иранския суверенитет. Те използваха подобен език, след като Тръмп разреши ударите в събота вечер, но очевидно го калибрираха, за да избегнат провокацията на непостоянния президент. Те се обединиха отново след иранския удар по американска база в Катар в понеделник, координирайки послание за сдържаност и деескалация, за да проправят пътя за прекратяване на огъня.