За 3 години: Русия е конфискувала активи за $50 млрд.

Изземването на активи в Русия се увеличава, което допълнително затъмнява перспективите за забавящата се икономика на страната, въпреки че помага за подкрепата на все по-изчерпаните държавни финанси.

Общата стойност на конфискуваното имущество от 2022 г. насам достигна 3,9 трилиона рубли (49,5 милиарда долара), според оценки на адвокати от московската кантора Nektorov, Saveliev & Partners, специализирана в корпоративно право и следяща отблизо тези случаи. През последните 12 месеца общата стойност на конфискуваните активи се утрои.

Докато 1,5 трилиона рубли от целевите активи принадлежат на стратегически важни предприятия, върху които Кремъл се стреми да засили контрола си, останалата част идва от широк спектър от индустрии и често се продава на нови собственици, като държавата прибира приходите. Общо адвокатите на фирмата са регистрирали 102 такива случая.

Тенденцията към увеличаване на конфискациите на активи може да помогне за укрепване на държавните финанси, като същевременно затвърди контрола на държавата. Но тя отслабва устойчивостта на икономиката и изчерпва частния сектор, който помогна на Русия да устои на санкциите и военните сътресения след нахлуването в Украйна през 2022 г.

Според адвокатите на фирмата, властите са изтъкнали редица оправдания за отнемането, вариращи от проблеми с начина, по който са били приватизирани по-рано предприятията, и твърдения за корупция до предполагаем екстремизъм и защита на обществения интерес.

„Кремъл решава два проблема едновременно“, заяви Андрей Яковлев, икономист и сътрудник в Дейвис Център на Харвардския университет. Конфискацията на имущество, което по-късно се препродава, създава нов източник на приходи за бюджета и „преобразува бизнес елита, така че съдбата му да бъде обвързана с оцеляването на режима“.

Федералният бюджет получи 132 милиарда рубли от продажба на имущество през миналата година, което далеч надхвърля целта от 1 милиард рубли. Голяма част от тази сума идва от имущество, конфискувано от Главната прокуратура, включително автокъща „Ролф“ и фирми в химическия и селскостопанския сектор.

Министърът на финансите Антон Силуанов заяви през март, че иска да поддържа това темпо и през 2025 г.

Въпреки това, замяната на частни собственици с десетилетия опит „с хора, които дължат успеха си на държавата, неизбежно ще доведе до намаляване на общата икономическа ефективност“, заяви Яковлев, цитиран от Bloomberg TV Bulgaria.

Бизнес лидерите биха тревога, като изразиха загриженост за това, което те виждат като вълна от национализации, по време на множество срещи с руския президент Владимир Путин. Лоби група на най-известните фирми и мениджъри в страната изготви свои собствени поправки в законодателството, целящи да защитят правата на собствениците на бизнес от национализация, съобщи вестник „РБК” през януари.

Някои политици също се включиха в дебата. Андрей Макаров, член на Държавната дума, предупреди на среща на видни бизнесмени и правителствени служители миналия месец, че без защита на правата на собственост устойчив растеж не е възможен, освен чрез големи държавни разходи, а бюджетни средства не са безкрайни.

По-ниските цени на петрола и по-силната рубла заплашват да изчерпят останалите ликвидни резерви в Националния фонд за благосъстояние до края на годината, според Яковлев. „Това повдига въпроса как да се финансират военното производство и армията – и продажбата на конфискувани активи на бизнесмени, свързани с режима, се превръща в удобен вариант“, каза той.