Бюджетна рамка на ЕС с каскада от въпросителни готви Брюксел на 16 юли

Комисията посяга към акцизните приходи на държавите и налага нови корпоративни данъци с безпрецедентно предложение. Част от кабинетите на Комисарите са твърде резервирани. 
 
ЕК предвижда общоевропейските приходи за следващата 7-годишна финансова рамка да се събират от акцизи върху тютюна и корпоративни данъци. Като стратегическа грешка с висока цена определят предстоящият ход на Комисията дипломати от Брюксел и предупреждават, че цената може да е срив в доверието към институциите на ЕС. 

Au revoir, Good-bye, Arrivederci и сбогом на доверието на още 20 официални езика на ЕС може да прозвучи още този понеделник на последната лятна среща на висшите чиновници преди 27-те Комисари да си кажат тежката дума. Експертите напомнят, че финансовите и данъчните въпроси изискват единодушие от държавите-членки, което води до извода, че  Комисията трябва да направи промени, за да си осигури подрепа от всички правителства и от Европарламента.

Като отчаян фискален експеримент определят европейските медии опитът на Комисията – да обложи тютюна със свръх високи минимални ставки, да упражни натиск върху бизнеса и правителствата за бързи механизми за рециклиране на електронни отпадъци с такса върху несъбраните за рециклиране и, тук изгоряха – бизнесът с над 50 милиона оборот ще плаща прогресивен данък директно в европейската хазна.  

Съпротивата срещу данъчния план на Брюксел расте: Италия, Швеция, а вече и Хърватия и Чехия виждат риск за суверенитета и икономиките си. 

Това са само част от коментарите, които тези дни заливат европейските медии.*

Предложението звучи като техническа реформа, но по същество представлява сериозен прецедент: ЕС ще започне сам да облага и събира данъци – нещо, което до момента е било изключително право на националните власти. А сумите не са символични: по предварителни оценки Брюксел планира да отклони към бюджета си около 15 милиарда евро, които в противен случай биха останали в хазните на страните членки. 

Акцизите като източник на бюджетен суверенитет

Идеята да се повишат минималните акцизи върху всички форми на тютюн – от традиционни цигари до електронни цигари, вейпове и никотинови паучове – е поднесена като здравна мярка. Но под повърхността се крие нещо много по-дълбоко: опит ЕК да централизира събирането на приходи, което на практика би изместило фискалната власт от столиците на страните членки към институциите в Брюксел. Нещо повече, ЕК предвижда да упражнява делегирани правомощия за бъдещо коригиране на минималните ставки съобразно общата инфлация. 

Предложените увеличения са драматични – до 139% при цигарите, до 1090% при пурите, а новите минимални ставки ще бъдат особено болезнени за по-бедни държави като България, където цената на пакет цигари може да скочи с до 2.80 евро. Комисията обаче не отчита загубите, които ще претърпи събираемостта, поради нарастване на контрабандата, включително от трети страни. 

Без дим – да, но без суверенитет – не!  – Швеция реагира първа

Швеция беше първата страна, която открито се противопостави. Финансовият министър Елизабет Свантесон определи предложението като „напълно неприемливо“ и обяви, че страната ѝ няма да позволи приходите от акцизи да отиват в Брюксел. Швеция защитава своята изключителна позиция в ЕС, където продуктът „снус“ – тютюн за орална употреба – е легален, и счита себе си за лидер в политиките за намаляване на тютюнопушенето. Именно Швеция е на път да стане първата държава в Европейския съюз, която ще премине под прага от 5% пушачи .Основната причина за този успех е устойчивото потребление на тютюневи и никотинови алтернативи без дим и с по-нисък риск от цигарите, които в Швеция са шведския снус и никотиновите паучове. 

Притесненията на Стокхолм са не само фискални, но и здравни: Свантесон предупреди, че фискалният натиск върху по-безвредните алтернативи може да доведе до увеличаване на пушенето и сивия пазар, както и да подкопае локални политики, доказали успех.

Притесненията не идват само от Швеция, а и от други държави като Италия, откъдето призовават за по-гъвкав подход, който да вземе предвид реалната степен на риск от различните тютюневи и никотинови продукти. Ако това бъде игнорирано, може да се  възпрепятстват усилията за намаляване на тютюнопушенето и да стимулира нелегалната търговия.

Корпорациите – следващата мишена

Акцизите обаче са само част от уравнението. ЕК планира да предложи и нов данък върху всички компании с оборот над 50 млн. евро, независимо от това къде са регистрирани, стига да оперират в ЕС. Данъкът ще бъде прогресивен – колкото по-голям оборот, толкова по-висока ставка. Целта: още един източник за запълване на бюджета, който надхвърля 1 трилион евро.

Реакцията от корпоративна Европа не закъсня. В момент, в който бизнесът се бори с рецесия, високи енергийни цени и надигащ се протекционизъм отвъд Атлантика, допълнителен фискален натиск от Брюксел изглежда като лоша рецепта в погрешен момент.

Бюджетна амбиция или централизирана илюзия?

Финансирането на мащабни проекти като Зелената сделка, Украйна, нови отбранителни ангажименти и лихвите по дългове изисква свежи средства. Но опитът това да се постигне чрез отнемане на национални фискални ресурси без консенсус може да се превърне в грешка с дългосрочни последици.

Вътрешната подготовка на предложението също буди въпроси – според изтекли документи, официалната консултация в Комисията по новите тютюневи акцизи е продължила едва 24 часа, а много комисари не са били изобщо информирани. Рисковете са ясни: отлив на доверие, конституционни кризи, нарастваща съпротива от държавите.

ЕС пред избор – интеграция чрез съгласие или чрез фискален натиск?

Тютюневата реформа, корпоративният данък и новите еко-акцизи не са просто бюджетни мерки – те са лакмус за бъдещето на Европейския съюз. Ако на 16 юли Европейската комисия действително представи план за преразпределение на национални приходи към собствени европейски ресурси, това ще постави под въпрос един от основните принципи на ЕС – съгласието между равни партньори.

Когато бюджетът се превърне в инструмент за централизация, а здравната политика – в претекст за фискален контрол, Съюзът рискува да загуби нещо по-ценно от пари: доверие.

Опитът за директно прехвърляне на национални приходи към Брюксел без демократичен консенсус може да предизвика не фискална революция, а и политическа съпротива. Комисията продължава да тества границите на бюджетната си амбиция – този път с цената на вълна от възражения от Скандинавия до Средиземноморието. Дали България ще има глас в това противопоставяне, предстои да видим в следващите дни.

*Източници:

http://ft.com/content/238c5965-01ad-48af-9f20-db6aa11f76e6

https://www.ilsole24ore.com/art/sigarette-arrivo-ue-stangata-fumatori-e-beffa-i-governi-nazionali-che-perdono-incassi-AH46ZOfB

EU to tax tobacco, large companies to fund next budget - Euractiv

EXCLUSIVE: vaping and nicotine tax to be part of the EU budget - Clearing the Air