Путин пуска шпионско приложение, за да държи руснаците в „дигитален ГУЛАГ“

На пръв поглед Max изглежда достатъчно безобидно. Онлайн приложение, чието безобидно синьо-бяло лого не дава никакви индикации за произхода му или зловещата му цел.

И все пак тази на пръв поглед безобидна услуга за съобщения е на път да се превърне във важен инструмент в опита на президента Путин да наложи пълен контрол върху онлайн живота на обикновените руснаци, пише The Times.

Приложението, което беше тестово пуснато през март, е разработено по нареждане на Путин и предоставя онлайн съобщения, видео разговори, мобилни плащания, социални мрежи и достъп до държавни услуги. Разработено е от контролираната от Кремъл компания VK. Съгласно нов закон, то ще бъде инсталирано на всяко цифрово устройство, което се продава в Русия от 1 септември.

Критиците го описват като „шпионска програма“, която инсталира софтуер за следене на смартфона на потребителя, който остава на мястото си дори след премахването на приложението. Приложението се разглежда като руски еквивалент на китайското приложение WeChat, което Пекин използва за онлайн наблюдение и цензура.

„Max се интересува къде е бил потребителят, на кого се е обаждал или писал, включително чрез други месинджъри, какви крипто портфейли и банкови сметки има, както и какви покупки е правил, какви кафенета е посещавал и какво е търсил в интернет“, пише Red Binder, руски Telegram канал, който се фокусира върху онлайн проблеми.

Анализатори казват, че данните, събрани от Макс, ще бъдат лесно достъпни за службите за сигурност на ФСБ, а агенти на Кремъл може дори да могат да следят онлайн разговорите в реално време.

Андрей Окун, руски опозиционен журналист, нарече Макс ключов компонент в плановете на Кремъл за изграждане на „дигитален ГУЛАГ“, препратка към съветските трудови лагери. „Това ще бъде стерилно пространство, в което властите ще имат пълен контрол над свободното време, мотивите и мислите на гражданите“, пише той в статия за уебсайта на Републиката.

Когато Путин дойде на власт преди 25 години, около 1% от руснаците бяха онлайн и Кремъл обръщаше малко внимание на интернет. Дори през 2010 г. Путин до голяма степен пренебрегваше потенциала му, описвайки го като „50% порнографски материал“ и твърдейки, че никога не е бил онлайн.

До 2011 г., когато в Москва избухнаха първите големи антипутински протести, един на всеки двама души имаше достъп до интернет, а чуждестранни уебсайтове като YouTube и Facebook се превърнаха в най-мощните оръжия на опозиционното движение. Путин осъзна, че ако не бъде обуздан, интернет може да го унищожи. „[Интернет] е проект на ЦРУ“, заяви той през 2014 г., без да предостави доказателства.

За да осигури популярността на Макс, Москва планира да забрани WhatsApp, американската услуга за съобщения, която се използва от 70% от руското възрастно население. Въпреки че Facebook и Instagram, които също са собственост на Meta, американската технологична фирма, бяха забранени от Москва като „екстремистки“ в началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г., Кремъл не искаше да предприеме действия срещу WhatsApp, докато не получи готов заместител.

Миналата седмица Антон Немкин, член на комисията по информационни технологии на руския парламент, обвини WhatsApp, че е заплаха за националната сигурност, докато източници от Кремъл заявиха пред Meduza, опозиционен уебсайт, че е „99%“ сигурно, че приложението ще бъде добавено към списък с чуждестранен софтуер, който ще бъде забранен по заповед на Путин.

През май руски бизнесмен се оплака на Путин от западни технологични фирми като Microsoft и Zoom, които все още оперират в страната. „Душете ги!“, изръмжа руският лидер в отговор.

Въпреки че Русия започна да предприема мерки срещу онлайн несъгласието след анексирането на Крим от Кремъл, действията ѝ ескалираха до безпрецедентни нива след нахлуването ѝ в Украйна през 2022 г. През последните три години почти 4000 души бяха преследвани за онлайн публикации, критикуващи войната.

През юни 28-годишна рускиня, която е помогнала на хиляди украинци да избягат от военната зона, е осъдена на 22 години затвор заради публикация в Instagram, призоваваща за дарения за украинския батальон „Азов“. Надежда Росинская, известна още като Надин Гайслер, отрече да е написала публикацията.

В Русия вече е незаконно да се споделят или дори да се „харесват“ уебсайтове или други онлайн материали, които Кремъл е забранил. Съгласно закон, одобрен от парламента миналата седмица и вероятно ще влезе в сила през септември, скоро ще бъде незаконно дори да се търси онлайн „екстремистки“ материали, дори и те да не се споделят.

Кремъл класифицира като екстремистко всичко - от антикорупционните разследвания на Алексей Навални, опозиционния лидер, който почина в руски затвор миналата година, до информация за ЛГБТ въпроси и руска пънк песен за смъртта на Путин.

Миналата година Русия блокира 420 000 уебсайта. Милиони руснаци обаче използват виртуални частни мрежи или VPN, които позволяват на потребителите да заобикалят правителствената цензура, като прикриват местоположението си.

Въпреки че YouTube, който някога беше използван от опозицията за набиране на подкрепа, не е блокиран, скоростта му на изтегляне е драстично намалена в Русия в очевиден опит на Кремъл да обезкуражи използването му. Уебсайтът е загубил около 80% от трафика си в страната от декември насам, според данни на Google.

Засега Telegram, онлайн услугата за съобщения, основана от руския технологичен магнат Павел Дуров, е разрешена да работи. Дуров отрече твърденията, че компанията, която твърди, че няма служители в Русия, е сътрудничила на службите за сигурност на Кремъл.

Досието на Москва по отношение на онлайн цензурата далеч не е безупречно.