Разхлабването на ОПЕК+ отваря вратата на Тръмп да се насочи към износа на руски и ирански петрол

Решението на ОПЕК+ от 3 август да увеличи производствените квоти с 547 000 барела на ден през септември завърши обръщането на последния кръг от "доброволни" съкращения, при които осем участници се бяха споразумели в средата на 2023 г. да намалят добива с още 2,2 милиона барела на ден в допълнение към 3,6 милиона барела на ден, които вече бяха въведени от по-широкия списък от участници в ОПЕК+ преди това, пише за TNI Грег Приди, старши сътрудник за Близкия изток в Центъра за национален интерес.

По онова време ходът, който саудитският министър на енергетиката Абделазиз бин Салман запомнящо се нарече "близалка" за биковете на петролния пазар, беше последен опит да се защити идеята за ценови праг от 80 долара за барел, тъй като растежът на производството извън ОПЕК запълни скромните обеми, необходими поради слабия растеж на търсенето. През 2025 г. обаче се наблюдава забележима промяна към връщане на пазарния дял, въпреки че министрите на ОПЕК+ понякога определят увеличенията на производството като начин за оказване на натиск върху участниците, които са измамили с квотите си, най-вече Ирак и Казахстан.

Суровият петрол поевтиня само с малко повече от един процент на 4 август след обявяването, а бенчмаркът Brent се търгува в горната част на 60-те долара напоследък, след като за кратко падна под 60 долара през май, преди конфликта между Израел и Иран през юни. Суровият петрол също претърпя бурно покачване през юни по време на размяната на атаки, но дори след като този скок отшуми, той набра известна сила от заплахите на президента Тръмп срещу Русия, както и от усещането, че е вероятно да има по-нататъшни сблъсъци между Иран и неговите противници.

Глобалното търсене също е сезонно силно през третото тримесечие на годината, тъй като лятното търсене на климатици в Саудитска Арабия увеличава вътрешното потребление за директно изгаряне в електроцентрали, а търсенето на транспортни горива също достига своя сезонен пик. В бъдеще обаче нещата изглеждат по-малко оптимистични и има нарастващи очаквания за глобален излишък на предлагането към края на годината.

Ако част от мотивацията за увеличенията на ОПЕК+ е била да се окаже натиск върху изоставащите, това не се е получило. Производството на Казахстан , макар и леко намаляло през юли, все още е доста над квотата му, въпреки че е един от осемте участници в допълнителния транш от съкращения през 2023 г. Производството му нарасна поради стартиращите дългосрочни проекти за разработка , чието начало не беше желателно да се отложи за целите на спазването на изискванията на ОПЕК+. Ирак също не спазва изискванията, въпреки че Секретариатът на ОПЕК е осъществил формалността да поиска от иракското правителство план за компенсиране на безконтролните му измами.

Но истинските получатели на посланията на ОПЕК+ са го чули силно и ясно – производителите извън ОПЕК, особено в Съединените щати. В Пермския басейн, най-голямото американско петролно находище в Западен Тексас и Ню Мексико, сега има само седемдесет активни екипа за фракинг в сравнение със сто в началото на годината, според един изпълнителен директор в бранша. Това кара анализаторите да понижат прогнозите си за растеж на производството в САЩ. Продължаването на период на производствен излишък през следващата година може да причини някои краткосрочни финансови затруднения на саудитците и други, но е необходимо те в крайна сметка да се върнат до нивата на производствения си капацитет в среда на бавен растеж на търсенето.

Другото въздействие, което предполага вероятният производствен излишък по-късно тази година, е, че администрацията на Тръмп ще има много по-малко притеснения относно опитите за по-нататъшен натиск върху Русия и Иран. Санкциите често са неефективни и създават проблеми за тези, които ги налагат, но тъй като Тръмп се опитва да принуди Индия и Китай да купуват по-малко от Русия, поне ще има по-малко опасения относно евентуален обратен удар под формата на по-високи цени на петрола.

Наскоро Тръмп наложи на Индия наказателни мита за покупки на руски петрол и оръжия. Но иранският петрол отива предимно за Китай, където правителството също се съпротивлява на натиска на САЩ относно покупките на петрол, но което вероятно има по-силно влияние поради икономическото си значение и стойността на американския износ за Китай.