Украински католици се грижат за хора, прогонени от Запорожие

На около 40 км от бавно напредващата руска фронтова линия, общност от украински католици се грижи за хора, прогонени от окупираната територия в източния град Запорожие.

Членове на църквата доставят хуманитарна помощ на украинските войски и села близо до фронтовата линия, а монахини предлагат утеха на семейства и особено на деца, бягащи от войната, пише Ройтерс.

 "Когато дойдат децата, особено малките, те се чувстват сигурни и се прилепват към нас, нуждаейки се от прегръдки и топлина. Новите деца винаги се нуждаят от тази прегръдка", каза сестра Лукия Мурашко, майката-игуменка в Запорожкия манастир "Орден на Свети Василий Велики".

Манастирът предлага весела атмосфера, украсена с украински знамена и поздравителни картички от войници. През юни сестра Лукия и две други монахини направиха торта за 15-ия рожден ден на Евхен, момче, което избяга от окупирания град Мелитопол с майка си и сега живее в сиво общежитие в Запорожие.

Украинската гръкокатолическа църква, украинска деноминация, лоялна към Ватикана, кръстена на своите обреди, подобни на източноправославните църкви, има над 4 милиона последователи в Украйна и е най-големият клон на католицизма в страната.

Православното християнство остава най-популярната религия, но е намаляло през последното десетилетие на фона на напрежението около връзките с Москва. Междувременно Католическата църква е нараснала и нейните последователи сега съставляват 12% от населението, според проучване от 2024 г. на украинския мозъчен тръст "Център "Разумков".

Католицизмът традиционно е преобладаващ в Западна Украйна, но се разраства в Източната част на страната, голяма част от която Русия твърди, че е своя, включително земи, които е окупирала през 2014 г. и по време на пълномащабното нахлуване през 2022 г.

Москва не контролира град Запорожие и той се е превърнал в център за вътрешно разселени украинци от окупираните територии. С нарастването на членството, дървеният параклис "Свети Володимир" получава разширение в града, където римокатолицизмът също има малко присъствие.

По време на посещение през юни, около две дузини верни и трима свещеници в златни брокатени одежди наблюдаваха Божествена литургия, водена от отец Андрей Бухвак в параклиса, като повечето от тях бяха сред разселените лица.

След като Русия окупира по-голямата част от Запорожка област през 2022 г., тя назначи администрация, която с указ от 6 декември 2022 г. забрани Украинската католическа църква и католическите благотворителни организации, заявявайки, че те работят в интерес на чуждестранни разузнавателни служби и съхраняват оръжия.

Офисът на назначения от Русия губернатор на окупираната зона на Запорожка област не отговори веднага на подробното искане за коментар.

36-годишният отец Александър Бохомаз е служил в Мелитопол, крайбрежен град в Запорожка област, в продължение на девет месеца, след като Русия превзе града на 1 март същата година, заедно с двама други свещеници, грижейки се за четири енории и верни, които не са могли да избягат, след като властите предприеха мерки срещу църквата там, каза той.

По думите му, по време на окупацията властите са нахлували в църковни служби, събирайки пръстови отпечатъци от вярващите. През декември 2022 г. той е бил разпитан и отведен до контролно-пропускателен пункт, където му е било казано да премине към територията под украински контрол.

Други католически свещеници в Запорожка област са били подложени на по-сурово отношение.

През ноември 2022 г. руските войски нахлуха в гръкокатолическа църква в Бердянск, град на около 100 км по крайбрежието от Мелитопол.

Двама свещеници, Иван Левицки и Богдан Гелета, бяха арестувани по обвинения в незаконно притежание на оръжие. Те бяха освободени едва при размяна на украински и руски затворници през юни 2024 г., според доклад от декември 2024 г. на Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна. Църквата отрече обвиненията в притежание на оръжие.

Религията е преплетена с войната. В Москва патриархът на Руската православна църква Кирил даде благословията си за нахлуването в Украйна, което той нарича „свещена война“.

Миналият август украинските власти забраниха Украинската православна църква, малцинствен клон на православната религия в страната, който според тях е лоялен към Москва. През 2023 г. Украйна постави под домашен арест висш православен свещеник, митрополит Павел. УПЦ твърди, че е прекъснала каноничните връзки с Руската църква и е жертва на политически лов на вещици.

Международният алианс за религиозна свобода и убеждения (IRFBA), инициатива на 43 държави, подкрепяна от Държавния департамент на САЩ, насърчаваща свободата на религията, обвини Русия в широко разпространено религиозно преследване в Украйна.

В доклад от февруари IRFBA заяви, че руски войски са убили 67 духовници от различни деноминации от началото на нахлуването в Украйна, без да дава подробности. IRFBA заяви, че над 630 религиозни сгради са били повредени по време на руската окупация, включително 596 християнски църкви.

Украинската католическа Донецка екзархия, църковният орган в голяма част от Източна Украйна, действа в изгнание в Запорожие от 2014 г. От 77 енории 36 са под контрола на руските власти, се казва в съобщението.