Гладът в Газа остава все така зловещ, въпреки усилията на хората

Една купа с патладжан, задушен в разводнен доматен сос, трябва да нахрани шестчленното семейство на Сали Мужед за цял ден, пише Асошиейтед прес. 

За нея това е мусака, но всъщност то едва напомня на принципно уханното ястие с месо и зеленчуци, което някога е изпълвало кухните в Газа с аромата си. 

Войната е откъснала семействата от възможността да обработват земя или да ловят риба, а малкото храна, която стига до територията на обсадената ивица, често бива разграбвана, укривана и препродавана на непосилни цени. Следователно майки като Мужед са принудени да импровизират непрекъснато, като променят традиционни палестински ястия, така че да ги сготвят с оскъдните продукти, които успяват да купят от пазара, да вземат от камиони или от пакети с помощи, пуснати със самолети от въздуха.

През март Израел наложи пълна блокада за камионите, които влизат на територията на ивицата, и започна да позволява преминаването им чак през май, въпреки че според хуманитарни организации количеството на помощите, които се допускат в Газа, остава далеч под необходимото. 

Някои готвачи проявяват изобретателност, но повечето просто отчаяно се надяват да спрат да използват шепата едни и същи, еднообразни налични продукти – ако изобщо успеят да се сдобият с тях. Някои семейства оцеляват, хранейки се с твърд, трошлив хляб, консерви с боб, които ядат студени заради липса на газ за готвене, или каквото успеят да вземат в дните, когато стигнат достатъчно рано до благотворителните кухни, преди храната да е свършила.

"Децата стоят гладни. Утре няма да имаме никаква храна", казва Мужед от палатката в Деир ал Балах, в която семейството ѝ живее, след като е било разселено.

Някога тази същата купа едва е стигала да нахрани едно дете. Сега обаче майката сипва храната лъжица по лъжица, опитвайки се да я разпредели за цялото семейство. Синът ѝ я пита защо не може да получи допълнителна порция. 

Трудностите на семейство Муджед не са изключение – подобни случаи се разиграват в цяла Газа, която все повече се доближава до "най-страшния сценарий на глад", както го наричат международни експерти. 

В някои дни майки като Амани ал Набахин успяват да вземат муджадара от благотворителните кухни. Ястието, което някога се е поднасяло с карамелизиран лук и подправки, сега е сведено до най-основното – ориз и леща.

"Близо 90% от домакинствата прибягват до изключително тежки мерки, за да се нахранят – включително поемат сериозни рискове за сигурността и ровят из боклука", пише в доклад от 29 юли на Интегрираната класификация на фазите на продоволствена сигурност (Integrated Food Security Phase, Classification, IPC).

Газ за готвене почти няма, зеленчуците са скъпи, а месото на практика е изчезнало от пазарите.

Семействата в Газа някога са топили хляба си в дукка – разядка, направена от пшеница и подправки. Днес обаче 78-годишната Алия Ханани чупи хляба си на малки парчета, които сервира веднъж на ден – на обяд, за да може всеки да го топи в дукка, направена от брашно, булгур и леща. 

"Няма закуска или вечеря", казва майката на осем деца.

Някои хора нямат дори продукти, с които да импровизират. Всичко, с което Рехаб ал Харуби разполага за нея и седемте ѝ деца, е купа със суров бял боб. 

"Трябваше да се моля за това", обяснява тя. 

Някои имат още по-малко. Кифах Кадих, разселен от Куза, източно от Хан Юнис, не е успяла да получи никаква храна – купата пред нея остана празна цял ден. 

"Днес няма храна. Няма нищо", казва тя, цитирана от БТА.