Какво правят руските активисти, когато не могат да критикуват Путин

Те не викаха лозунги, нито държаха плакати. В ръцете си държаха петиции по на пръв поглед безобидни теми като качеството на въздуха, градските паркове и платеното паркиране.

Но подредената редица от хора, виещи се около сграда на администрацията на Путин в центъра на Москва в една хладна септемврийска сутрин, бяха там, за да предадат по-голямо послание. В лицето на нарастващите ограничения на Кремъл върху несъгласието, те искаха да покажат, че руснаците, недоволни от правителството си, не са сами, пише NYT.

Русия драстично ескалира репресиите си срещу критиките към правителството след нахлуването си в Украйна през 2022 г., принуждавайки опозиционно настроените руснаци да се опитват да се ориентират в променящите се червени линии на това, което е позволено.

Само няколко години по-рано, критиците на президента Владимир Путин можеха да бъдат избрани в регионални законодателни органи или кметства. Гражданите, организирали „несанкциониран митинг“, бяха наказвани с глоба, а не с лишаване от свобода.

Но след като войната започна, хората, които говориха открито за смъртта на цивилни в Украйна, бяха хвърлени в затвора. С продължаването на военните репресии улични музиканти бяха хвърлени в затвора за изпълнение на „забранени“ песни. Наблюдатели на избори бяха изпращани в затвора за рутинно наблюдение на гласуването.

За много критици на Кремъл изборът е бил ясен. Те биха могли да напуснат страната и да се противопоставят на руското правителство от изгнание, както мнозина са направили. Или биха могли да останат и да прекратят политическата си дейност.

Някои са избрали да останат политически активни, доколкото е възможно

Активисти са организирали това, което наричат ​​„вечери за писане на писма“, събирайки се в кафенета или клубове, за да пишат писма до политически затворници. „Яблоко“, маргинализирана либерална партия, е организирала благотворителни търгове в подкрепа на затворниците, като е молила известни личности, някои от които в изгнание, да дарят предмети. А опозиционни политици, които са останали в Русия, са провеждали семинари и беседи, засягащи политически теми, като са канили хора на частни събирания чрез чат групи в Telegram.

Някои руснаци са изоставили националната политика в полза на по-малко политически натоварени въпроси, като правата на животните или околната среда, които не оспорват пряко властта на Кремъл. Един от тях е Николай Ляскин, дългогодишен съюзник на опозиционния лидер Алексей А. Навални , който почина миналата година на 47-годишна възраст в сибирски затвор.

Преди Кремъл да обяви групата на Навални за незаконна като „екстремистка“ през 2021 г., Ляскин стоеше до него на протестни митинги, призоваващи за оставката на Путин. Ляскин беше осъден на една година пробация за организиране на протест през 2021 г.

Той не избяга, след като групата на Навални беше забранена, а вместо това промени фокуса си. В наши дни той публикува онлайн за рециклирането в Москва.

През всеки втори уикенд Ляскин и неговите съюзници изграждат импровизирани станции в Москва, за да събират и разделят боклука за рециклиране. Той каза, че е благодарен, че все още може да живее в страната си и да се събира със съмишленици.

Няколко опоненти на Кремъл, които са останали в Русия, не са се отказали напълно от идеята да участват в политиката.

Надеждин, който помогна за организирането на срещата на вносителите на петиции в правителствената сграда през септември, е 62-годишен ветеран от руската опозиционна политика и бивш член на парламента.

Миналата година той организира енергична президентска кампания сред обикновените хора като единствен антивоенен кандидат. Дългите опашки от хора, чакащи да оставят подпис в подкрепа на кандидатурата му, уплашиха Кремъл и наНадеждин му беше забранено да се кандидатира.

Той все още възнамерява да се кандидатира за парламент догодина, въпреки че очаква избирателните власти отново да твърдят, че събраните от него подписи са фалшифицирани.

Когато той и неговите съюзници измислили идеята да съберат стотици петиционери в Москва, за да лобират по на пръв поглед безспорни въпроси, той каза, че е търсил безопасни начини да покаже, че „десетки милиони хора не подкрепят Путин“.

Юлия Галямина, друг опозиционен политик, която остана в Русия, въпреки че беше арестувана след антивоенен протест малко след инвазията, помогна за разпространението на информацията за събирането на вносителите на петиция.

Веднъж тя оглави големи протести в Москва и беше член на местен съвет. Но беше етикетирана като „чуждестранен агент“, което ѝ забрани да се кандидатира за длъжност или да организира публични събирания.

Активизмът на ниско ниво помага на много руснаци да канализират оплакванията си и да почувстват поне някаква „политическа активност“, посочват изследователи от берлинския изследователски център „Хана Арендт“ в проучване на руското гражданско общество от 2024 г.

Това стана още по-важно, казаха изследователите, тъй като Кремъл е атакувал всеки, когото смята за политическа заплаха.

Миналия месец беше арестуван Максим Круглов, заместник-председател на либералната партия „Яблоко“. „Яблоко“ не е провеждала митинги или кампании срещу войната. Членове като Круглов са намерили дискретни начини да покажат солидарност с антивоенното движение, като например организиране на събития за набиране на средства.

Преди да бъде арестуван, разследващите открили публикация в социалните мрежи, написана от Круглов през пролетта на 2022 г., в която се изтъкват предполагаеми руски военни престъпления в киевското предградие Буча.