Американски учени: Озоновата дупка се свива

Озоновата дупка се свива и тази година е наблюдавана петата по големина за последните две десетилетия, твърдят учени от НАСА и от Националното управление за океански и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA), цитирани от ЮПИ и сайта на американската космическа агенция.

Според експертите това е резултат от международните усилия за забрана на използването на химикали, които разрушават озоновия слой. Свиването на озоновата дупка се дължи до голяма степен на Протокола от Монреал – историческият международен договор от 1987 г., чиято цел е да се преустанови употребата на веществата, които нанасят щети на озоновия слой. Той защитава живота на Земята от вредната слънчева радиация, но хлорни съединения, които могат да се запазят във въздуха 100 години, го увреждат, водят до изтъняването и над Южното полукълбо се образува дупка.

Озоновата дупка тази година е петата по големина от 1992 г. насам, когато влезе в сила споразумението, подписано от всички държави в света. То забрани много от хлорните съединения, използвани в хладилниците и аерозолите.

„След като достигнаха пиковата си стойност около 2000 г., нивата на озоноразрушаващите вещества в стратосферата над Антарктика са намалели с около една трета в сравнение с тези преди появата на озоновата дупка“, обясни Стивън Монцка, старши учен в Лабораторията за глобално наблюдение на NOAA, цитиран от ЮПИ.

Озоновата дупка достига максимума си през септември и октомври, преди да изчезне към края на декември и да се появи отново през пролетта в Южното полукълбо. Тази година средната й големина е била 18,71 милиона квадратни километра – това е два пъти по-голяма площ от континенталната част на САЩ. Учените очакват през 2025 г. озоновата дупка да изчезне с около три седмици по-рано от обичайното в последното десетилетие, отбелязват от НАСА.

На 9 септември озоновата дупка достигна най-голямата си площ за ден за годината – 22,86 милиона квадратни километра, съобщи на сайта си космическата агенция на САЩ. Тя беше с около 30 на сто по-малка от най-голямата, наблюдавана досега - през 2006 г. Тогава средната й площ беше 26,60 милиона квадратни километра, припомнят от НАСА.

„Както се очакваше, наблюдаваме тенденция към намаляване на площта на озоновите дупки в сравнение с началото на века“, каза Пол Нюман, старши учен в Университета на Мериленд и ръководител на екипа за изследване на озона на НАСА.

Учените предупреждават, че процесът на възстановяване на озоновия слой все още продължава. Очаква се пълното му възстановяване да отнеме още няколко десетилетия, припомня БТА.