Почина Франк Гери, най-известният архитект на своето време

Франк Гери, който проектира някои от най-креативните сгради, построени някога, и постигна световна слава, каквато рядко се случва на архитекти, почина на 96 години, съобщава Асошиейтед прес. 

Гери почина в петък в дома си в Санта Моника, Калифорния, след кратко заболяване на дихателната система, съобщи Меган Лойд, шеф на кабинета на Gehry Partners LLP.

Увлечението на Гери по модерния поп арт доведе до създаването на отличителни, впечатляващи сгради. Сред многото му шедьоври са музеят „Гугенхайм“ в Билбао, Испания, концертната зала „Уолт Дисни“ в Лос Анджелис и сградата на DZ Bank в Берлин. Той също така проектира разширението на централата на "Мета" в Северна Калифорния. 

Гери е носител на всички големи награди в областта на архитектурата, включително най-високото отличие в тази област, наградата „Прицкер“, за „освежаващо, оригинално и напълно американско“ творчество.

Другите отличия са златен медал на Кралския институт на британските архитекти, наградата за цялостно творчество на Americans for the Arts и най-високото отличие на родната му страна – Кавалер на Ордена на Канада.

След като получава диплома по архитектура от Университета на Южна Калифорния през 1954 г. и служи в армията, Гери изучава градоустройство в Харвардския университет. Кариерата му започва трудно и в продължение на години се бори да свърже двата края, проектирайки обществени жилищни проекти, търговски центрове и дори за известно време кара камион за доставки.

В крайна сметка получава шанса да проектира модерен търговски център с изглед към пристанището на Санта Моника. Решава да не рискува и изготвя чертежи за затворен търговски център, подобен на другите в САЩ през 80-те години.

За да отпразнува завършването му, инвеститорът на мола посещава дома на Гери и остава изумен от това, което вижда: архитектът е превърнал скромно бунгало от 20-те години на миналия век в оригинално жилище, като го е преустроил с ограда от телена мрежа, открито дърво и гофриран метал. На въпроса защо не е предложил нещо подобно за мола, Гери отговаря: „Защото трябва да си изкарвам прехраната.“

Казали му, че ако наистина иска да се изяви като архитект, трябва да се откаже от това отношение и да следва творческата си визия. Гери прави точно това до края на живота си, като работи до 90-годишна възраст, за да създаде сгради, които са и зашеметяващи произведения на изкуството, пише Асошиейтед прес, цитирана от БТА. 

С нарастването на популярността му, Gehry Partners LLP, архитектурното бюро, което основава през 1962 г., също се разраства, като в един момент наброява повече от 130 служители. Но колкото и голямо да става, Гери настоява да контролира лично всеки проект, по който работи.

Централата на InterActiveCorp, известна като IAC Building, придоби формата на блестящ пчелен кошер, когато беше завършена в квартал Челси в Ню Йорк през 2007 г. 76-етажната сграда New York By Gehry, някога една от най-високите жилищни сгради в света, беше зашеметяващо допълнение към силуета на долната част на Манхатън, когато беше открита през 2011 г.

Същата година Гери се присъединява към факултета на своята алма матер, Университета на Южна Калифорния, като професор по архитектура. Преподава също в Йейл и Колумбийския университет.

Не всички обаче са фенове на творчеството на Гери. Някои критици казват, че сградите му са гигантски, несиметрични превъплъщения на малките градчета от отпадъчно дърво, които той е правил като дете, докато е растял в миньорския град Тиминс, Онтарио.

Арт критикът от Принстън Хал Фостър отхвърли много от по-късните му проекти като „потискащи”, като твърдеше, че са проектирани предимно като туристически атракции. Някои определиха концертната зала „Уолт Дисни“ като купчина картонени кутии, оставени на дъжда.

Сред другите критици беше и семейството на Дуайт Д. Айзенхауер, което възрази срещу смелото предложение на Гери за мемориал в чест на 34-тия президент на страната. Въпреки че семейството предпочете семпъл мемориал, а не този, предложен от Гери, с множество статуи и развяващи се метални гоблени, изобразяващи живота на Айзенхауер, архитектът отказа да промени значително проекта си.

Ефраим Оуен Голдбърг е роден в Торонто на 28 февруари 1929 г. и се премества в Лос Анджелис със семейството си през 1947 г., като в крайна сметка става американски гражданин. Като възрастен, той променя името си по предложение на първата си съпруга, която му казва, че антисемитизмът може да пречи на кариерата му.

Въпреки че като дете обича да рисува и да строи макети на градове, Гери признава, че едва на 20 години е обмислил възможността да се занимава с архитектура, след като преподавател по керамика в колежа е разпознал таланта му. „Беше първото нещо в живота ми, в което се справях добре“, каза той.

Гери обаче категорично отричаше, че е художник.

„Да, в миналото архитектите са били едновременно скулптори и архитекти“, заявява той в интервю за Асошиейтед прес през 2006 г. „Но аз все още мисля, че правя сгради, а това е различно от това, което правят те.“

Думите му отразяват както срамежливостта, която го съпътства през целия му живот, така и несигурността, която остава с Гери дълго след като е обявен за най-великия архитект на своето време. „Напълно съм изумен, че стигнах дотук“, каза той пред Асошиейтед прес през 2001 г. „Сега изглежда неизбежно, но тогава ми се струваше много проблематично.“

Музеят „Гугенхайм“ в Абу Даби, проектиран от Гери през 2006 г., се очаква да бъде окончателно завършен през 2026 г. след поредица от забавяния в строителството. Сградата с площ от 2787 квадратни метра ще бъде най-големият „Гугенхайм“ в света, оставяйки трайно наследство в столицата на Обединените арабски емирства.