Битката за река Днепър - кал, блата и стотици дронове

Москва разширява „човешките сафарита“ с дронове до всички южни градове, от Никопол до Херсон, докато украинците се бият в блатата, за да предотвратят разширяването на „зоната на поражение“ от руснаците, пише El Mundo.

В обърнатия свят, където живее Олга Долник, хубавото време е лошо, а лошото време е добро. За 39-годишната украинка слънцето вдъхва „страх“, докато мъгливите сутрини ѝ позволяват да напусне дома си.

Разходката я отвежда до централния пазар.

„Атакували са тук няколко пъти. Същото се случи и пред супермаркет ATB на няколко метра от кметството. Там преди няколко дни беше убита жена“, разказва тя.

Разходката – „по-добре е да се ходи, сега целите са коли“, обясни жената – приключва внезапно, когато мъглата се разсейва. „Бийп, бийп, бийп, бийп!“ Детекторът за дронове предупреждава, че спокойствието е свършило. Приближава се безпилотен летателен апарат. Те трябва да се скрият. За секунди центърът на града е разтърсен от мощна експлозия. Дрон току-що е атакувал близка бензиностанция.

Ясното небе предизвиква вълна от предупреждения в социалните мрежи от местните власти.

„15:42 Дрон камикадзе се насочва към стария град.“ 

Олга бърза обратно към дома.

Никопол, малък украински град, разположен на брега на река Днепър и на няколко километра от отсрещния бряг, окупиран от руски войски, се превръща в отражение на абсурдната реалност, която Херсон преживява от 2024 г. насам.

Градът, където все още живеят около 50 000 души от приблизително 108 000, които е имал преди общото руско нахлуване през 2022 г., е свидетел на рязко увеличение на атаките с дронове от седмици. В неделя, 23 ноември, тези устройства удариха четири бензиностанции - приоритетна цел напоследък - в град Марганец, разположен само на 30 километра и функциониращ като предградие на Никопол.

Изгорелите помпи вече са обичайна гледка и в двата града. Една от станциите все още работи, като превозните средства зареждат на помпите, които остават функционални, само на метри от тези, превърнати в овъглен скрап. Недалеч оттам друга станция е защитила съоръженията си с бетонни блокове.

„Хората обикновено зареждат с гориво през нощта. Образуват се опашки. Страхуват се да го правят през деня“, обяснява Анна Селуйко, ръководител на местна неправителствена организация.

Градът изглежда не е подготвен за тази въздушна офанзива. Властите започнаха да покриват маршрутите с мрежи против дронове едва в последните дни на ноември. Атаките прекъснаха почти всички интернет и телефонни комуникации. Няма и телевизионен сигнал.

Увеличение на атаките с дронове

Според Иван Базилюк, местен военен служител, инцидентите с дронове са се увеличили с 50% от началото на ноември, оставяйки десетки ранени и няколко загинали.

Общинският съвет не разполага с конкретни данни за жертвите от дронове. Той казва, че от началото на инвазията през 2022 г. са убити 106 цивилни и близо 800 ранени, като този брой включва всички видове атаки.

Драматичната реалност на Никопол се различава от тази на Херсон само по мащаба на въздушните нападения. „Тук, за щастие, не сме достигнали нивото на Херсон“, признава Анна Селуйко.

Това, което вече е наречено „човешки сафарита“ от руските безпилотни летателни апарати, обаче изглежда е практика, която се е разпространила в целия долен Днепровски регион, следвайки близо 400-те километра от десния бряг на реката под украински контрол. Руснаците са отляво.

Това беше осъдено в доклад, публикуван от неправителствената организация за правата на човека Truth Hounds на 17 ноември. Според техните данни, през март миналата година Херсон е регистрирал между 600 и 700 атаки седмично с безпилотни летателни апарати. Цифрите за Никопол са били 459 на месец, в периода от септември миналата година до март тази година.

„Дроновете не се използват за целенасочени атаки срещу военни цели, а като инструмент за произволно насилие срещу цивилни. Атаките са систематични и част от руската тактика на тази територия“, пише неправителствената организация в своето разследване.

След проучване на руските комуникационни канали, разследването заключи, че московските пилоти са определили 2,5-километрова ивица по целия десен бряг като „червена зона“, където „всяко движение е легитимна цел“.

Медицинска сестра Андрее Мирошниченко е един от парамедиците, оцелели при един от скандалните „ловове“ с дронове близо до Никопол в ранните часове на 4 ноември.

Няколко минути по-късно вторият дрон експлодира до линейката. Четиримата трябваше да бъдат евакуирани с бронирана машина. Парамедиците, включително Мирошниченко, получиха леки наранявания.

Анна Селуйко, жителка на Никопол, е една от многото гласове в крайбрежния район, които вярват, че районът се е превърнал в „полигон“ за руски пилоти на дронове. Военният командир на първия град, Иван Базилюк, уточнява, че „няма официално потвърждение“ за това, но признава, че това е „това, което местните говорят“. „Знаем, че пилотите се сменят на всеки пет до седем седмици“, добавя той.

В Херсон, поделението на Андре Якуд – неговият военен прякор – е скрито в стар склад. Назначен им е камион, оборудван със стара картечница ЗУ-23 от съветската епоха.

Според Сергий Хрибочок, говорител на бреговата охрана на морската пехота, военните са създали мобилни групи за сваляне на безпилотни летателни апарати, комбинирани с части, които вече използват дронове-прехващачи.

На три километра от руските позиции

Разговорът е прекъснат за няколко секунди, когато огромна експлозия разтърсва стените и прозорците на сградата. Украинците се усмихват. Експлозиите са част от ежедневието им. Позицията им е на три километра от руските позиции, точно в сърцето на червената зона.

Винаги, когато напускат скривалището си, един от войниците излиза, въоръжен с вече стандартната пушка, която се е превърнала в най-ефективното оръжие за бой на близко разстояние срещу дронове.

Въз основа на опита си, те наистина смятат Херсон за своеобразен тренировъчен полигон за оператори на вражески UAS.

Руснаците използват левия бряг като платформа, за да се опитат да напреднат през блатата, които се разпространяват в Днепър. През последните няколко месеца те засилиха опитите си да заемат позиции по множеството островчета, които се простират по протежение на реката, сега по-забележими поради драстичния спад на водния поток, причинен от разрушаването на язовир „Нова Хаковка“ през юни 2023 г.

Намаленият воден поток превърна делтата на Днепър в един вид джунгла и кал. Пейзаж, много подобен на този, използван от войниците от 1-ви батальон на 40-та брегова отбранителна бригада за обучение на нови попълнения, които по-късно ще се бият в същата среда.

Битката за Днепър се води през деня, но предимно под прикритието на тъмнината, когато роякът от руски дронове, способни да наблюдават територията, контролирана от украинските сили, намалява.