Българският патриарх Даниил и Вселенският Вартоломей съслужиха света литургия

Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил и Вселенският патриарх Вартоломей отслужиха тържествена съборна света литургия в храма "Св. Георги Победоносец" в истанбулския квартал "Фенер".

Службата е част от първото мирно посещение на патриарх Даниил във Вселенската патриаршия и символизира единството между двете църкви.

В края на службата църковната ни делегация дари на патриарх Вартоломей частица от мощите на свети патриарх Евтимий.

Визитата продължава и утре, когато патриарх Даниил ще води службата за храмовия празник на българската църква "Свети Стефан", известна още като Желязната църква.

Макар българските предстоятели да са извършвали мирни визити в Истанбул и през последните десетилетия, това е първото подобно посещение на настоящия патриарх Даниил. Събитието бележи втория ден от визитата му във Вселенската патриаршия.

Вселенският патриарх Вартоломей припомни, че по време на официалните посещения в България е усещал "истинността на добрите чувства" и любовта на българския клир и народ.

Той подчерта, че мирното посещение се случва в дни на голяма радост за Църквата – празнуването на Рождество Христово.

В словото си Вартоломей изтъкна древните връзки между Вселенската патриаршия и българския народ, които водят началото си още от IX век и делото на свети Фотий Велики.

По думите му Константинополската църква може и днес да нарече българския народ "свое възлюбено духовно чедо", въпреки трудностите и напреженията, белязали отделни периоди от историята.

Патриархът припомни и болезнените моменти на разделение, включително схизмата и вътрешния разкол в Българската църква, но подчерта, че любовта в Христа не е била накърнена.

Той отбеляза ролята на Вселенската патриаршия за възстановяването на църковното единство и заяви, че днес Българската църква има "един пастир – способен, боголюбив и достоен".

В края на словото си Вселенският патриарх обърна внимание и на предстоящото присъединяване на България към Еврозоната, като определи като "радостна изненада" решението върху българските евро монети да бъде изобразен свети Йоан Рилски – свидетелство за неразривната връзка между българския народ и православната вяра.

В свое слово патриарх Даниил подчерта, че в днешните трудни времена, когато беззаконието се разраства и "се вълнуват народите и замислят суетни неща" против Божията воля, човешкият живот и достойнството на личността все повече се обезценяват, а светът е разтърсван от разрушителни сили на мрак и разделение.

По думите му именно сега Православната църква е призвана още по-силно да издигне гласа си и да свидетелства за светлината и мира, които Христос донесе със Своето Рождество.

Патриарх Даниил акцентира върху Новия Божи завет на любовта, който Христос остави на човечеството, както и върху дълбокото и преобразяващо покаяние, към което Той призова през земния Си живот.

В заключение той припомни, че Христос веднъж и завинаги е победил злото и смъртта и е направил вярващите участници и вестители на Евангелието на Божието царство.

Патриаршеската църква „Св. Георги Победоносец" е един от най-важните храмове в Константинопол. Първоначално църквата е част от православния женски манастир, който по-късно е преобразуван от патриарх Матей II (1598-1601) в патриаршеска резиденция. Храмът е реконструиран около 1614 г. от патриарх Тимофей II (1612-1620). През 1720 г. църквата е унищожена от пожар и при патриарх Йеремия III (1716-1726) е изцяло преустроена. Реставрационни работи се извършват и през 1836 г. при патриарх Григорий VI (1835-1840), както и при сега действащия патриарх Вартоломей.

Съгласно преданието патриаршеският трон в храма първоначално е принадлежал на знаменития Константинополски патриарх св. Йоан Златоуст (398-404). Височината на трона е четири метра, направен е от дърво на гръцки орех и е инкрустиран със слонова кост, естествени скъпоценни камъни и цветно дърво. Съгласно преданието амвонът в храма също е принадлежал на св. Йоан Златоуст, въпреки че надписът, намиращ се на вътрешната му страна, свидетелства, че е бил направен през 1703 г., по времето на патриарх Гаврил III (1702-1707).

В храма се съхраняват и светите мощи на Светите Трисветители – Василий Великий, Григорий Богослов и Йоан Златоуст - най-известните и влиятелни богослови на ранната Църква. След Четвъртия кръстоносен поход (1204 г.) мощите на тези светци са пренесени от Константинопол в Рим. През ноември 2004 г. част от мощите на св. Григорий и св. Йоан бяха върнати обратно. Вселенският патриарх Вартоломей лично съпровождаше светите мощи до тяхната историческа родина. Не след дълго и мощите на св. Василий също бяха донесени в Константинопол.

Колоната на бичуването на Христа е разположена на югоизточния ъгъл на патриаршеската църква - това е част от колоната, на която Той е бил привързан, а после бичуван от римските войници по време на Страстната седмица, преди да бъде разпнат. Тази колона е една от най-ценните и древни реликви на храма.