Четири признака, че САЩ се насочват към автокрация

Претърсването на дома на репортер на Washington Post от ФБР на 14 януари 2026 г. беше рядък и плашещ ход от страна на администрация, фокусирана върху потискането на критиката и несъгласието.

В статията си за претърсването на дома на Хана Натансън, при което агенти на ФБР заявиха, че търсят материали, свързани със служител на федералното правителство, репортерът на Washington Post Пери Стайн написа, че "е изключително необичайно и агресивно за правоохранителните органи да извършват претърсване на дома на репортер".

А Джамил Джафер, директор на Института "Найт" за Първата поправка в Колумбийския университет, заяви пред The ​​New York Times, че обискът е "изключително обезпокоителен" и може да има смразяващ ефект "върху законната журналистическа дейност".

Свободата на словото и независимите медии играят жизненоважна роля в търсенето на отговорност от страна на правителствата чрез информиране на обществеността за неправомерните им действия.

Точно затова автократи като руския Владимир Путин са работили за заглушаване на независимите медии, премахвайки контрола върху властта им и разширявайки управлението си. В Русия например, общественото невежество относно отговорността на Путин за военните провали във войната срещу Украйна позволи на държавната пропаганда да прехвърли вината върху висши военни служители.

Докато Съединените щати остават институционално далеч от страни като Русия, администрацията на Тръмп предприе обезпокоителни ранни стъпки към автокрация, като заплашва, и в някои случаи прилага, ограничения върху свободата на словото и независимите медии.

Обществено невежество, свобода на словото и независими медии

Невежеството за това какво правят държавните служители съществува във всяка политическа система.

В демокрациите гражданите често остават неинформирани, защото изучаването на политиката отнема време и усилия, докато един глас рядко променя изборите. Американският икономист Антъни Даунс нарече това "рационално невежество" и то се влошава от сложни закони и бюрокрация, които малцина разбират напълно.

В резултат на това избирателите често нямат необходимата информация, за да наблюдават политиците или да ги държат отговорни, което дава на длъжностните лица повече пространство да действат в свой собствен интерес.

Свободата на словото и независимите медии са от съществено значение за прекъсване на този цикъл. Те позволяват на гражданите, журналистите и лидерите на опозицията да разкриват корупцията и да критикуват властимащите.

Откритият дебат помага на хората да споделят оплаквания и да организират колективни действия, от протести до кампании.

Независимите медии действат и като наблюдатели, разследвайки нарушения и повишавайки политическата цена на злоупотребите – което затруднява лидерите да се измъкнат от корупция или некомпетентност.

Общественото невежество в автокрациите

Автократите засилват контрола си върху властта, като подкопават институциите, предназначени да ги държат под контрол.

Когато свободата на словото и независимата журналистика изчезнат, гражданите е по-малко вероятно да научат за корупцията или провалите на правителството. Невежеството се превръща в съюзник на режима - то държи хората изолирани и неинформирани. Чрез цензуриране на информация, автократите създават информационен вакуум, който пречи на гражданите да правят информиран избор или да организират протести.

Тази липса на надеждна информация позволява на автократите да разпространяват пропаганда и да формират общественото мнение по основни политически и социални въпроси.

Повечето съвременни автократи са работили за заглушаване на свободата на словото и смаженето на независимите медии. Когато Путин дойде на власт, той постепенно затвори независимите телевизионни мрежи и цензурира опозиционните медии. Журналистите, които разкриваха корупция или бруталност на правителството, бяха тормозени, преследвани или дори убивани. Нови закони ограничиха протестите и публичната критика, докато правилата за "чуждестранни агенти" направиха почти невъзможно функционирането на малкото останали независими медии.

В същото време Кремъл изгради огромна пропагандна машина, за да формира общественото мнение. Този контрол върху информацията помогна за защитата на режима по време на кризи. Както бе отбелязано по-рано, много руснаци не бяха наясно с отговорността на Путин за военните провали през 2022 г. Държавните медии използваха пропаганда, за да прехвърлят вината върху военното ръководство - запазвайки популярността на Путин, дори когато войната се колебаеше.

Заплахата за независимите медии в САЩ

Помислете за използването на съдебни дела за сплашване на журналисти. В Сингапур бившият премиер Лий Куан Ю и синът му Лий Хсиен Лунг рутинно използваха граждански дела за клевета, за да заглушат репортери, които разкриваха правителствени репресии или корупция. 

Тези тактики обезкуражаваха критиките и насърчаваха самоцензурата.

Президентът Доналд Тръмп предприе подобен подход, като поиска 15 милиарда щатски долара от "Ню Йорк Таймс"  за публикуване на няколко предполагаемо "злонамерени" статии и 10 милиарда долара от "Уолстрийт Джърнъл". Последният иск се отнася до история за писмо, което Тръмп е подписал в албума за рождения ден на Джефри Епщайн.

Съдът отхвърли иска срещу "Ню Йорк Таймс" и това вероятно ще се случи и с иска срещу "Джърнъл". Но подобни искове биха могли да възпрат отразяването на нарушения на правителството, отразяването на действията и изявленията на политическите опоненти на Тръмп и вида критика към администрацията, присъща на журналистиката на мнение, като колонки и редакционни статии.

Този проблем се утежнява от факта, че след като предаването на Джими Кимъл беше спряно след заплаха от председателя на Федералната комисия по комуникациите, подкрепян от Тръмп, президентът предложи да се отменят лицензите за излъчване на мрежи, които излъчват негативни коментари за него.

Въпреки че предаването по-късно беше възстановено, епизодът разкри как администрацията може да използва автократичната техника на бюрократичен натиск, за да потисне речта, с която не е съгласна. В съчетание с усилията за преследване на предполагаемите врагове на президента чрез Министерството на правосъдието, подобни действия неизбежно насърчават медийната самоцензура и задълбочават общественото невежество.

Заплахата за свободата на словото

Автократите често се позовават на "национална сигурност", за да приемат закони, ограничаващи свободата на словото. Руският закон за "чуждестранните агенти", приет през 2012 г., принуди неправителствените организации с чуждестранно финансиране да се етикетират като такива, превръщайки се в инструмент за заглушаване на несъгласни групи за застъпничество. Неговата ревизия от 2022 г. разшири определението, позволявайки на Кремъл да се насочва към всеки, който критикува правителството.

Подобни закони са се появили в Унгария, Грузия и Киргизстан. Русия също използва неясни обозначения, като "терористичен" и "екстремистки", за да накаже онези, които протестират и несъгласни, всичко това под прикритието на "национална сигурност".

След убийството на Чарли Кърк, администрацията на Тръмп предприе стъпки, заплашващи свободата на словото. Използваше претекста за "подбуждащата към насилие радикална левица", за да призове за репресии срещу това, което определи като "реч на омразата", да заплаши либерални групи и да определи Антифа като вътрешна терористична организация.

Последният ход е особено обезпокоителен, тласкайки Съединените щати по-близо до поведението, характерно за автократичните правителства. Неясността на обозначението заплашва да потисне свободното изразяване и опозицията срещу администрацията на Тръмп.

Антифа не е организация, а "децентрализирана колекция от отделни активисти", както я описва ученият Станислав Висоцки. Обхватът на тези, които попадат под етикета "антифа", се разширява от идентифицирането му с широки идеи, описани в меморандум за национална сигурност, издаден от администрацията на Тръмп през есента на 2025 г., като антиамериканизъм, антикапитализъм и антихристиянство. Това дава на правителството свобода на действие да преследва безпрецедентен брой хора за техните изказвания.

Както пише ученият Мелинда Хаас, меморандумът "разширява границите на президентската власт, като насочва лица и групи към потенциални вътрешни терористи въз основа на техните убеждения, а не на техните действия".

Анализът е на Константин Жуков - доцент по икономика в Университета на Индиана в Института за хуманитарни изследвания, за The Conversation.