IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start.bg Chernomore Posoka Boec Megavselena.bg
BGONAIR Live

Защо „оръжията за дистанционна работа“ на изтребителите са толкова важни?

Ранните въздушни битки се основаваха на визуален обхват и картечници

Снимка: Reuters

Снимка: Reuters

В терминологията на въздушната война „разстояние на безопасност“ означава атака отвън ефективния обхват на противника. С усложняването на системите за противовъздушна отбрана, способността за атака от разстояние става все по-важна – жизненоважен фактор за оцеляване, ефективност и стратегически контрол. Всъщност, атаката от разстояние е станала централна за въздушния бой.

„Атака от разстояние“ е всяка атака, която се извършва от разстояние, при което атакуващият не е пряко застрашен. Това може да се отнася за самолети, ракети или електронна война и изисква точно насочване с надеждни сензори и оръжия с голям обсег. С други думи, „stand-off“ е термин, определен по-скоро от взаимоотношение, отколкото от фиксирано разстояние. И с подобряването на отбраната, обсегът на „stand-off“ трябва да се увеличава, защото „stand-off“ се определя от обсега на защитника, а не от предпочитанията на нападателя, пише Харисън Кас, старши автор по въпросите на отбраната и националната сигурност в The National Interest.

Какво означава всъщност „Stand-Off” технология?

През първите десетилетия на въздушните битки „Stand-Off” обхватът просто не съществуваше. Ранните въздушни битки се основаваха на визуален обхват и картечници. По време на Втората световна война бомбардировачите разчитаха на ескорт, за да ги предпази от вражеските изтребители, като нямаха никаква форма на Stand-Off способност срещу въздушната отбрана. Нещата се променят по време на Студената война с появата на SAM, които налагат stand-off като необходимост за оцеляване. Появяват се крилати ракети и прецизно насочване, разширявайки разстоянията за ефективно участие. Но едва в края на 80-те и 90-те години прецизният stand-off става рутина.

Съвременната технология позволява stand-off. Особено важни са прецизните оръжия с голям обсег, като крилати ракети и ракети „въздух-въздух“. Усъвършенстваните сензори, като AESA радар и ISR платформи, позволяват на самолетите да атакуват от по-големи разстояния. Мрежовото свързване става все по-важно чрез връзки за предаване на данни и сензорна фузия. Съвременните самолети също се възползват от подкрепата за целеуказване чрез сателити и дронове, както и от електронна война чрез заглушаване и заблуда. Всъщност дистанционното нападение се осъществява чрез системи; нито един самолет не може да изпълнява дистанционно нападение самостоятелно.

Не всички самолети са оборудвани с възможност за дистанционно въздействие. Бомбардировачите на ВВС на САЩ – B-52, B-1B и B-2 – могат да изстрелват оръжия за дистанционно въздействие от безопасно въздушно пространство. Някои изтребители, като F-15EX и F-35, са оборудвани по този начин, което им позволява да действат като ракетни камиони или сензорни възли. Но други самолети имат по-ограничен обхват, което налага известна степен на опасност при техните операции.

Защо оръжията за удари от разстояние са толкова полезни

Ударите от разстояние се избират, когато защитата е плътна и загубите са неприемливи. Ударите от разстояние запазват платформите за многократна употреба, като същевременно спасяват животи. Те намаляват риска за ценни активи и позволяват по-малко излитания и по-голяма устойчивост. Ударите от разстояние пренасочват фокуса от пилотите, които маневрират и завиват, към планирането и координацията. Оръжията за удари от разстояние имат способността да преодолеят защитата чрез обем и насищане, но жертват незабавната обратна връзка и гъвкавостта. Това са естествени компромиси за близостта.

Стратегически, дистанционното оръжие подкрепя прожектирането на сила без ескалация, като позволява удари и без достъп до бази. Възпиращият ефект може да се формира, като се покаже на противниците, че са уязвими, дори и от разстояние. Но дистанционното оръжие насърчава надпреварата във въоръжаването, в търсене на оръжия с по-голям обсег и по-добри отбранителни системи. Дистанционното оръжие благоприятства индустриалния капацитет и мрежовото свързване, като възнаграждава държавите, които могат да интегрират системи в голям мащаб.

В бъдеще разстоянията за дистанционно въздействие ще продължат да се увеличават. Хиперзвуковите оръжия ще съкратят времевите рамки. Дроновете ще разширят обхвата. Противодействието на дистанционното въздействие, като SAM с по-голям обсег и космически сензори, ще се подобри, но дистанционното въздействие няма да изчезне. То ще стане по-автоматизирано и по-оспорвано, тъй като битката се премества от въздушното пространство към мрежите. Очаквайте оръжията за дистанционно въздействие да продължат да играят централна роля, преобразувайки съвременния въздушен бой, който все повече ще се води извън визуалния обхват и извън националните граници. В бъдеще, както и сега, дистанционното въздействие няма да бъде опция, а стандартно условие за съвременната въздушна мощ.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Свят
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата