50% от иранските балистични ракети са били със забранените "клъстерни" бомби

Половината от балистичните ракети, изстреляни от Иран по Израел по време на конфликта в Близкия изток, са били оборудвани с касетъчни боеприпаси. Това съобщиха от командването на Израелските отбранителни сили (IDF).

По данни на израелската армия това е промяна в сравнение с войната между Израел и Иран

през юни 2025 г., когато само отделни ракети са били оборудвани с касетъчни бойни глави, а повечето не са използвали подобен тип боеприпаси, пише The JerusalemPost. 

Обичайно иранските балистични ракети съдържат между 500 и 1000 килограма експлозив и са предназначени да поразят една конкретна цел. При удар те нанасят сериозни щети както на самата цел, така и на непосредствено заобикалящата я зона, предава бТВ.

Касетъчните боеприпаси на немски: Streumunition и на английски: Cluster munition са множество малки експлозиви, събрани в бомба, ракета или артилерийски снаряд. Носителят се отваря по време на полет и те се разпръскват над обширен район, взривявайки се при удар.

Касетъчните боеприпаси се употребяват най-често срещу жива сила и бронирани машини

Употребата на касетъчни боеприпаси в населени места обикновено води до много тежки жертви сред цивилното население. Причините за това са две. Първата е широкият обхват, над който се разпръскват отделните експлозиви – често той надхвърля площта на три футболни игрища. Втората е, че между 1 и 40% от отделните заряди не успяват да се задействат при удар и на практика превръщат обстреляния район в минно поле. Малките експлозиви изглеждат безопасни и често не са по-големи от обикновена батерия. При контакт обаче те избухват. Децата често ги считат за играчки, което прави резултатите от използването им още по-трагични.

Според „Хендикап Интернешънъл“, в различни части на света има 440 000 000 неизбухнали касетъчни боеприпаси, които застрашават близо 400 000 000 души. Най-засегнатите от това явление страни са Афганистан, Камбоджа, Ирак, Лаос и Виетнам. Държави или отделни територии от някои държави, в които са били използвани такива боеприпаси, са на практика „замърсени“: там, където са използвани касетъчни боеприпаси

съществува голяма вероятност от наличие на невзривени части от тези боеприпаси,

подобно на минни полета. Затова се налага да се правят подробни карти и списъци за такива територии.

През май 2008 на международна конференция в Дъблин е приет текстът на конвенция, имаща за цел забраната на използването, производството, складирането и трансфера на касетъчни боеприпаси. Държавите, които притежават най-крупни запаси от касетъчни боеприпаси – Русия, САЩ, Пакистан, Китай, Бразилия, Израел и Индия, отсъстват от конференцията[3]. Към 2019 г. конвенцията е ратифицирана от 107 държави.