НАСА с мисия до Луната от 53 години насам: "Артемис 2" е готова за старт НА ЖИВО

НАСА се готви за изстрелване на ракетата "Артемис 2", която да отведе четирима астронавти до Луната. 

Четирима астронавти заеха местата си на борда. Изстрелването от Флорида беше насрочено за 18:24 часа местно време при 80-процентова вероятност за благоприятни метеорологични условия.

Екипът включва американците Рийд Уайзман, Виктор Гловър и Кристина Кох, както и канадеца Джереми Хансен. Приблизително 10-дневната мисия ще ги отведе около Луната без кацане - по модела на „Аполо 8“ от 1968 г. Пътешествието включва поредица от исторически постижения: първият цветнокож човек, първата жена и първият гражданин извън САЩ, участвали в лунна мисия. Ако всичко протече по план, екипажът ще постави и рекорд за най-голямо отдалечаване от Земята.

Мисията е и първият пилотиран полет на новата лунна ракета на НАСА - „Системата за космическо изстрелване“ (SLS). Огромната оранжево-бяла ракета, заредена с течен водород и кислород, тежи над 2600 тона и е предназначена да осигури многократни полети до Луната с цел изграждане на постоянна база. „Те не го правят за себе си - те го правят за страната“, заяви пред АФП сенаторът от Аризона и бивш астронавт Марк Кели.

Кореспондентът на CNN Том Форман дава детайлна представа за мащабите на операцията. „Тази ракета е истински звяр“, казва той за системата SLS (Space Launch System). Тя е по-висока от Статуята на свободата (над 90 метра от основата до върха) и тежи около 2700 тона. Машината генерира огромна тяга, започвайки с двата големи странични ускорителя на твърдо гориво. „И двата изгарят още в самото начало, осигурявайки допълнителния тласък при отделянето от Земята“, след което се откачат от конструкцията.

Основната мощ идва от оранжевия централен модул. „Той е оранжев заради изолацията, която поддържа съдържанието вътре изключително студено“, пояснява Форман. Модулът съдържа течен водород и течен кислород, които се насочват към четирите двигателя RS-25 в основата, съобщава Нова тв.

Капсулата „Орион“ ще превози четиримата астронавти по време на 10-дневната мисия. Екипажният модул е разположен на самия връх, а под него се намира сервизният модул, който осигурява вода, кислород и ресурси. Под тях е монтиран още един мощен ускорител, чиято задача е да изведе „Орион“ в „гигантска елипсовидна орбита около Земята“, преди корабът да се насочи окончателно към Луната.

За изключителна сигурност на астронавтите на върха на ракетата е поставена система за аварийно спасяване. Според Форман тя „прилича на обърната фунийка за сладолед“. Системата е проектирана така, че да може „да измъкне екипажа дори когато ракетата се движи с хиляди километри в час“ в случай на повреда, връщайки ги безопасно на земната повърхност.

Мисията има за цел да проправи пътя към лунно кацане през 2028 г. - срок, който предизвиква скептицизъм сред експерти. Програмата се разглежда и като отговор на амбициите на Китай, който се стреми да изпрати хора на Луната до 2030 г.

Мисията, първоначално планирана за февруари, претърпя многократни забавяния, като се наложи дори ракетата да бъде върната в хангара за ремонт. Очакваше се около 400 000 души да се съберат на т.нар. Космически бряг, за да станат свидетели на историческото изстрелване.