Влошените отношения между Китай и Япония навлязоха в нова фаза

Силно влошените отношения между Китай и Япония тази седмица навлязоха в нова фаза на открито напрежение. В ход, който нарушава традиционната им пацифистка доктрина, Токио за първи път разположи на своя територия способност за дистанционно нападение, базирана на ракети с голям обсег – промяна, която Пекин осъди като „пример за неомилитаризъм“. „Международната общност трябва да бъде в максимална готовност“, предупреди говорителката на китайското външно министерство Мао Нин във вторник на пресконференция, пише испанският El Pais.

Сухопътните сили за самоотбрана на Япония въведоха във вторник две нови системи за дистанционно нападение, като част от стратегия, насочена, според Министерството на отбраната, към пряко реагиране на възникващите предизвикателства. Министърът на отбраната Шинджиро Коизуми посочи в изявление пред телевизия NHK, че инициативата има за цел „да укрепи способностите за възпиране и реагиране“ в момент, в който „обстановката в областта на сигурността е станала най-враждебна и сложна от края на Втората световна война насам“.

В базата Кенгун (префектура Кумамото, в югозападната част на Япония) японските въоръжени сили активираха противокорабни ракети тип 25 (развитие на тип 12 с обсег от около хиляда километра), които за първи път ще позволят на Япония да атакува цели на голямо разстояние, включително разположени на източното крайбрежие на Китай. Успоредно с това в лагера „Фуджи“ (префектура Шизуока, в източната част на страната) бяха разположени хиперзвукови планерни ракети, предназначени за отбраната на отдалечени острови.

И двете системи са част от новата способност за „контраатака“, която Токио иска да включи в своята доктрина за сигурност и която предвижда възможността да се нанасят удари по ракетни бази, кораби или военни съоръжения на противника в случай на атака или непосредствена заплаха, с цел да го неутрализира. От края на Втората световна война член 9 от японската конституция установява отказ от война и от употреба на сила за разрешаване на международни спорове, поради което разширяването на капацитета за реагиране въвежда промяна с значителен политически заряд.

Китайското министерство на отбраната предупреди, че „японският неомилитаризъм“ се е превърнал „в реална заплаха, способна да подкопае регионалния мир и сигурност“. От своя страна, директорът по информацията на китайското външно министерство, Мао Нин, заяви, че разполагането на ракетите „доказва, че японската десница тласка политиката на сигурност в експанзионистична посока“.

Дипломатическите отношения между двете съседни държави са в свободно падане от ноември,

след като японската министър-председателка, националистката Санае Такаичи, намекна, че опит на Китай да завземе Тайван (самоуправляващият се остров, който Пекин счита за бунтовна провинция) би могъл да представлява „екзистенциална заплаха“ за Япония и би оправдал разполагането на Силите за самоотбрана. Японската премиерка олицетворява най-консервативното крило по въпросите на сигурността в рамките на Либерално-демократичната партия, която управлява Япония почти без прекъсване от 1955 г. насам, и е верна защитничка на поддържането на по-агресивна външна политика спрямо Китай. Нейните изявления разгневиха комунистическите власти, които оттогава насам предприеха редица мерки срещу Япония с политически, икономически и социален ефект.

Напрежението се изостри миналия месец, след като член на японските Сили за самоотбрана нахлу в сградата на китайското посолство в Токио, въоръжен с нож. 23-годишният мъж беше задържан на място, но инцидентът продължава да бъде раздухан от китайските медии през последните седмици. „Японската страна не е размислила върху провала си в поддържането на дисциплината. Вместо това продължава да прокарва нарратива за външни заплахи и да ускорява превъоръжаването“, критикуваше в сряда китайският националистически вестник Global Times.

В понеделник вестникът „Дневник на Народната освободителна армия“, официалният орган на китайската военна пропаганда, публикува необичаен репортаж, в който обвинява Япония, че „преминава червена линия“, като „опасно разширява“ своята отбранителна индустрия по отношение на капацитет, технологии и международно присъствие. Текстът твърдеше, че към края на 2024 г. Страната на изгряващото слънце разполага с резерв от плутоний, достатъчен за производството на около 5 500 ядрени бойни глави, и предупреждаваше, че Япония „може да се превърне в държава де факто с ядрено оръжие в изключително кратък период от време“.

Статията твърди, че Япония е работила систематично за развитието на военната си индустрия „под прикритието на гражданската технология“ и че насърчава участието на повече компании във военни проекти за научноизследователска и развойна дейност. През 2025 г. Токио отдели рекордната сума от 17,5 милиарда йени (около 106 милиона евро) за своята изследователска програма за преход към съвременни технологии, което е 18 пъти повече отколкото през 2022 г. На фона на нарастващите напрежения през януари Китай забрани износа за Япония на стоки с двойно предназначение и включи 20 организации в черен списък, „тъй като са в авангарда на превъоръжаването на страната“. Сред тях са Mitsubishi Heavy Industries и Kawasaki Heavy Industries.