Руският Starlink: Защо Путин не намери алтернатива на сателитната система Мъск?

Русия изстреля космическа ракета през март, без официално да обяви събитието, но вече имаше съмнения, че ракетата носи първата серия спътници "Расвет" - новият "руски Starlink", върху който руснаците работят от 2020 г.

След като Илон Мъск блокира терминалите на Starlink, използвани от руските войски в Украйна, достъпът до алтернативна система, разработена в страната, стана ключов за армията на Путин, която няма да може да се възползва от новия проект за сателитни телекомуникации години наред, според разследване на Insider.

Държавната космическа агенция "Роскосмос" обяви новата сателитна система, наречена "Сфера", през 2022 г. След изстрелването на първия спътник "Скиф-Д" обаче не са изстреляни други спътници от амбициозния проект. Сега руската аерокосмическа компания "Бюро 1440" се опитва да изстреля собствено съзвездие от спътници, но масовото производство на спътниците ще бъде много трудно поради международните санкции.

Системата "Сфера" беше спомената публично за първи път от руския президент Владимир Путин през юни 2018 г., ден след като Роскосмос представи проект за съзвездие от интернет спътници, наречено "Ефир" (Етер). Сферата трябваше да струва 1,5 трилиона рубли (около 19 милиарда долара), покривайки производството и изстрелването на 640 спътника до 2030 г. Оценките за финансиране на проекта продължиха да намаляват в годините преди избухването на войната в Украйна, както и броят на обещаните спътници.

"Роскосмос" смяташе "Сфера" за един от основните си стълбове за развитие през следващите десетилетия - проектът щеше да зареди конструкторските бюра, промишлените предприятия и ракетните производствени мощности.

Провал на руските спътникови съзвездия

Амбициите на космическия сектор обаче винаги са били ограничавани от руското Министерство на финансите. До 2022 г. прогнозните разходи бяха намалени до 180 милиарда рубли за 162 спътника. Правителството обеща да отпусне 95 милиарда рубли, но е похарчило само 40 милиарда през последните три години. Русия има приблизително същия брой активни спътници в орбита в момента, което означава, че "Сфера" може по-точно да се опише като 10-годишна програма за обновяване на руската сателитна констелация, а не като революционно нова обединена система.

Успехът на Starlink и OneWeb и санкциите, наложени на Роскосмос след анексирането на Крим през 2014 г., унищожиха всякакъв шанс на "Ефир" да постигне търговски успех на световния пазар. В същото време вътрешният пазар на Русия беше твърде малък, за да може системата да стане финансово жизнеспособна. След като дори големи инвеститори, като VEB Bank и Газпром, се оттеглиха от проекта, "Ефир" беше ефективно демонтиран през 2021 г.

"Роскосмос" се надяваше, че "Сфера" ще получи финансиране от нови национални програми, свързани с цифровизацията на Русия и развитието на Арктическия регион. През 2025 г. два други подобни проекта бяха замразени: Skif, руската версия на международната система O3b, и Marathon IoT, който щеше да се превърне в най-голямата сателитна констелация в системата "Сфера".

"Расвет" може да има до 900 спътника в орбита, Starlink вече има над 10 000

Бюро 1440 изстреля три спътника от серията "Расвет-1" в орбита през 2023 г. Следващото поколение, "Расвет-2", беше изстреляно и тествано през 2024 г. Съзвездието "Расвет" ще включва 250 спътника до 2027 г., 750 до 2030 г. и 900 до 2035 г. Това е много по-малък брой спътници от тези, включени в системата Starlink, която сега има над 10 000.  

Въпреки че се сравнява със Starlink, "Расвет" би бил по-подобен на проекта OneWeb, който в момента има около 650 активни спътника.  Докато Starlink е насочен главно към масовите потребители и предлаганите услуги изискват съзвездие от спътници възможно най-голямо, за да се справи с много големия брой потребители, OneWeb е ориентиран към големи потребители: транспортни и телекомуникационни компании, както и банки и правителства.

Терминалите на Starlink са малки и евтини, което означава, че могат лесно да бъдат разположени на бойното поле, включително от части, управляващи дронове. Терминалите на OneWeb са по-големи и по-скъпи.

Office 1440 първоначално се е стремил да копира бизнес модела на OneWeb, предоставяйки услуги на Аерофлот и Руските железници. Днес обаче основният клиент на компанията очевидно се е превърнал в руското Министерство на отбраната. 

 Единствените компании, които са успели да произвеждат масово спътници, са тези в САЩ и Китай

Някои слухове сочат, че първите спътници "Расвет" са построени с помощта на "заловени" части от спътниците на OneWeb, които "Роскосмос" е изоставил на космодрума Байконур през февруари 2022 г., след като е анулирал договор за изстрелването им в орбита. В началото на 2026 г., след като руската армия в Украйна загуби достъп до системата Starlink, руските военни започнаха отчаяно да търсят алтернатива на вътрешния пазар. По този начин най-голямата трудност, с която се сблъсква Office 1440, не е достъпът до средства, а масовото производство на спътници, като се има предвид, че американските и европейските санкции блокираха достъпа на руските компании до микроелектроника, а по-голямата част от електронните части, налични в Русия, отиват за отбранителната промишленост, за да се произведат колкото се може повече оръжия.

Масовото производство на спътници е нещо, което само няколко американски и китайски компании са успели да направят досега: Starlink, OneWeb, Qianfan и Guowang. "Роскосмос" никога не е успял да го направи с Marathon IoT. В същото време проектът "Сфера", замислен в мирно време за граждански цели, все повече изпада в сянка. Подобни инициативи представляват малък интерес за милитаризирана държава, която изглежда ще остане във война в обозримо бъдеще.