Осиновен от Дания: как един украински град получава нов живот

Електричеството прекъсваше на моменти. От кухненските кранове течеше оранжева, солена вода. По тъмните, пусти улици разкъсаните руини на бомбардираните сгради изглеждаха като предзнаменования за мрачно бъдеще.

Тогава настъпи неочаквана промяна. Градът, Николаев, беше осиновен от датското правителство един месец след началото на войната. Оттогава Дания насочи 60 процента от цялата си помощ за възстановяване на Украйна към този един град, използвайки го като тестова площадка за политики за помощ, които биха могли да бъдат приложени в цялата страна.

Датският проект е традиционна програма за помощ от държава към държава, която контрастира с плана на администрацията на Тръмп, който би се фокусирал върху печеливши предприятия при възстановяването на Украйна. Работата на Дания е насочена към възстановяване както на физическия пейзаж, така и на социалната структура. И градът вече се възстановява, пише NYT.

Възстановяването на опустошената от войната Украйна вероятно ще се превърне в най-голямата реконструкционна инициатива в Европа от времето на Плана „Маршал“ след Втората световна война. Тя ще изисква стотици милиарди долари под формата на помощ и инвестиции.

Датският проект започна през март 2022 г., след като президентът Володимир Зеленски помоли датския парламент да си сътрудничи с Николаев, пристанищен град на Черно море. До миналата година Дания беше инвестирала близо 250 милиона долара в града и околния регион.

Усилията на Дания, които се осъществяват в координация с други международни донори, но представляват доминиращата програма за помощ в града, включват дълъг списък от инициативи в областта на строителството, зелената енергия, образованието, професионалното обучение, разминирането и развитието на малкия бизнес.

Програмата се фокусира върху сътрудничеството с местната власт, групи на гражданското общество и украински предприятия, като строителни предприемачи и земеделски стопани. Цялата помощ се насочва чрез неправителствени организации като Датския съвет за бежанците и международни агенции като Организацията на обединените нации.

Администрацията на Тръмп възприема различен подход в предложението си за възстановяването на Украйна. Наречен „План за просперитет“, той предвижда създаването на фонд от няколко милиарда долара, консултиран от мениджър от частния сектор. Средствата биха могли да дойдат от замразени руски активи, държани в Европа, помощ от ЕС и търговски инвестиции.

Предложението, според проект, видян от високопоставен западен дипломат, предполага, че фондът би могъл да привлече над 500 милиарда долара. Според проекта, аспектите с цел печалба биха могли да включват отдел за „висок растеж“, който да инвестира в украински технологични компании, центрове за данни и предприятия за изкуствен интелект.

Дипломати и украински официални лица казват, че оценяват подхода, който е изготвен отчасти от BlackRock, американската компания за управление на активи, за преосмисляне на Украйна като икономическа възможност, а не просто като безнадежден случай, нуждаещ се от безкрайна благотворителност. Програмата се разглежда като отваряне на Украйна за американски инвестиции в минното дело, енергетиката и центровете за данни.

Усилията на Дания за помощ вървят успоредно с датските бизнес интереси в Южна Украйна,

включително в изграждането на вятърни паркове и в корабоплаването. Но мандатът на програмата не включва търговско промотиране на датски компании.

Регионалният губернатор Виталий Ким заяви, че двата подхода към възстановяването могат да се допълват. В интервю той каза, че благотворителната помощ от Дания и други страни е отворила бъдещи възможности за бизнес в Южна Украйна. Той сподели, че е промотирал региона пред инвеститори, които проявяват интерес към украинската военно-технологична индустрия, пристанището и селскостопанските предприятия.

Засега Николаев все още разчита на щедростта на датското правителство, а признаци за неговото присъствие се появяват на почти всяка улица.

На една наскоро реставрирана сграда в ъгъла на стената е нарисувано малко датско знаме. На няколко пресечки оттам датско знаме се вее на вятъра в офисен комплекс. Дания е открила дипломатически представителство точно до главния площад на града.

Последствията от войната все още се забелязват лесно. Фасадите са напукани от шрапнели, а покривите са пробити от експлозии.

Когато датската програма започна, Николаев беше в бедствено положение.

Руските сили частично обградиха града през 2022 г., а през април същата година взривиха водопровод, свързващ крайбрежната общност с нейното снабдяване с прясна вода от река Днепър. Този акт на саботаж беше възприет като опит да се принуди цивилното население да избяга. Повечето го направиха. В продължение на три месеца тръбите бяха сухи. Населението намаля с повече от половина, до 180 000 души.

В отчаяние градските власти изпомпваха солена вода от устието на реката през водопроводната мрежа, за да осигурят поне вода, подходяща за санитарни нужди и миене. По този начин те предизвикаха една от най-големите инфраструктурни аварии по време на войната, след като солената вода разяде стотици километри тръби.

Ръжда течеше през тях. Това, което изтичаше от крана, „беше солено, жълто и миришеше на вчерашни скариди“, каза жителят Юрий Футерман. Докато местната водоснабдителна компания изпомпваше вода от устието, понякога в басейните за входяща вода на градската пречиствателна станция можеха да се видят раци, които се въртяха в кръг.

Футерман прибегна до извличане на вода от кладенец, която дъщеря му, която беше на 6 години, когато започнаха проблемите, използваше за къпане.

За да убеди жителите да се върнат, датското правителство насочи помощта към водоснабдяването на града. Но това, което започна като усилие, прието както в Дания, така и в Украйна, претърпя неуспех през 2023 г. В интернет се появи видео, показващо дъщерята на директора на градската водоснабдителна компания да кара Мерцедес, докато празнува рождения си ден. Тя хвърляше банкноти през отворения прозорец, докато колата се движеше по улиците на Одеса, друг пристанищен град на Черно море.

Водоснабдителното дружество не беше пряк получател на помощта, но неговите подизпълнители бяха. Жителите се чудеха дали местната корупция не изхвърля датските пари за помощ през прозореца.

Директорът почина миналата есен, а дъщеря му се е преместила от Николаев и не можа да бъде открита за коментар. Заместник-директорът Виктор Писоцки заяви в интервю, че „Мерцедесът“ е бил взет назаем за празнуването на рождения ден и че разхвърляните пари са били фалшиви.

Въпреки това, инцидентът предизвика проверка на финансите на водоснабдителното дружество от одиторската агенция „Делойт“ под егидата на Инициативата на Европейския съюз (ЕС) за борба с корупцията. Одитът не установи измама, но идентифицира шест области за подобряване на финансовия надзор.

Дания прие инцидента с хладнокръвие и помощта продължи. Датското правителство плати за слънчеви панели за училища и болници, за да подобри устойчивостта по време на прекъсвания на електрозахранването; построи бомбени убежища в училища; и изпрати екипи за разминиране в полетата, за да позволи на фермерите да се върнат на работа.

Датското външно министерство отказа да коментира програмата за помощ. Страната проведе избори в края на миналия месец и министерството заяви, че му е забранено да прави публични изявления, докато не бъде сформирано ново правителство.

След години на инвестиции във филтриращи станции и тръби се очаква питейната вода да бъде възстановена по-късно този месец.

Населението на Николаев се е възстановило до 470 000 души, което е почти нивото от преди войната. Една от програмите, финансирани от Дания, закупи платноходки за децата в яхт клуб