Как Тръмп пропилява шанса си да сключи мир в Украйна?

Когато Доналд Тръмп встъпи в Белия дом през януари 2025 г., осигуряването на бързо прекратяване на войната в Украйна беше сред основните приоритети в неговата външнополитическа програма. Въпреки политическата съпротива той продължи да преследва тази цел в началото на втория си мандат, като възобнови диалога с руския президент Владимир Путин и започна паралелни дипломатически преговори с Киев и Москва.

Осемнадесет месеца по-късно обаче мирните преговори затънаха в застой, а войната само се изостри. Вината за най-скорошния неуспех се носи от отклоняването на вниманието на САЩ към Близкия изток, но провалът на инициативата на Тръмп има по-дълбоки корени.

Просто казано, усилията на Тръмп в Украйна до този момент са били контрапродуктивни, като са отдалечили мира, вместо да го приближат. Фундаментални недостатъци в преговорния процес са подкопали усилията за постигане на примирие и са създали нови пречки пред сключването на краткосрочно примирие, които ще бъдат трудни за преодоляване.

Ако администрацията на Тръмп наистина иска да сложи край на конфликта в Украйна, ще трябва да преосмисли подхода си. Това означава да се престане да се набляга на териториалните въпроси, да се гарантира, че САЩ дават само реалистични обещания на всяка от страните, и да се премахнат бариерите, за да се включат всички страни и най-чувствителните политически въпроси. Пренасочването на настоящия мирен процес няма да е лесно, но тъй като прозорецът за сключване на споразумение се затваря, това трябва да стане спешно, пише за RS д-р Дженифър Кавана, старши научен сътрудник и директор по военен анализ в Defense Priorities.

Първата грешка, която допуснаха американските преговарящи, беше да изведат въпроса за територията в центъра на преговорите за прекратяване на войната. Когато започна, „специалната военна операция“ на Русия не беше насочена към териториално завоевание. Вместо това целите на Москва бяха политически, включително предотвратяване на бавното придвижване на Украйна към Запада и спиране на интеграцията ѝ в западните (и натовски) военни институции. Всъщност в началото на конфликта, когато Украйна и Русия се срещнаха в Истанбул, двете страни бяха на път да постигнат споразумение, при което украински политически отстъпки щяха да бъдат разменени срещу пълно руско изтегляне от териториите, завзети по време на кампанията през 2022 г.

Територията придоби по-голямо значение с течение на времето, след като Путин прие конституционни закони, с които включи областите, претендирани по време на конфликта, и тъй като войната се превърна в изтощителна, което направи по-амбициозните политически цели на Русия недостижими.

Въпреки това американските официални лица засилиха и насърчиха този фокус върху териториалния компромис като ключ към прекратяването на войната, първо като оказаха натиск върху преговорния екип на Украйна да приеме териториални отстъпки като условие за мир, а след това, след срещата на върха в Анкъридж през август 2025 г., като предложиха Украйна да се оттегли от частта от Донецк, която Киев все още контролираше, за да улесни постигането на примирие. В резултат на това размяната на „територия срещу гаранции за сигурност“ се превърна в централната парадигма на мирните преговори, като администрацията на Тръмп обещаваше неясни ангажименти за сигурност на Украйна, ако тя се оттегли от въпросната територия.

Сега централната роля на териториалния въпрос в преговорния процес се превърна в сериозна пречка за мира.

Истинските основни причини за войната — приобщаването на Украйна към Запада и настъпването на НАТО към границите на Русия — се поддават на компромис и взаимни отстъпки, създавайки пространство за споразумение. По въпроса за територията обаче позициите на двете страни изглеждат несъвместими. Русия и Украйна не могат едновременно да контролират спорната територия. Дори споразумение за споделен суверенитет би изисквало единна административна власт, отговаряща за правните въпроси и данъчното облагане.

Но поставянето на териториалния въпрос в центъра на преговорите не беше единствената грешка, допусната от американските преговарящи.

Едно устойчиво споразумение за прекратяване на войната в Украйна трябва да съдържа условия, които съответстват на реалността на бойното поле, тъй като никоя от страните не може да очаква резултат, който не е спечелила чрез бойни действия. Вместо да подтикне двете воюващи страни към такова споразумение, обаче, Вашингтон ги е отдалечил от него, предлагайки нереалистични обещания, от които Русия и Украйна сега не желаят да се откажат.

Към Украйна администрацията на Тръмп на моменти е говорила за „подобни на член 5“ гаранции за сигурност, които вероятно няма намерение да предостави. Още от времето на Джордж Х. У. Буш президентите са били ясни, че воденето на война с Русия заради Украйна (както би се подразбирало от такава гаранция) не е в интерес на САЩ.

Изглежда, че Вашингтон е намекнал на Русия, че би могъл да принуди Украйна да се оттегли от останалата част от Донецк съгласно така наречената формула от Анкоридж. Такъв ангажимент никога не е бил осъществим. За Киев отстъпването на територия на преговорната маса е политически токсично. Би било по-лесно да загуби тези земи на бойното поле, въпреки високите разходи, които това би довело. Във всеки случай Съединените щати просто не разполагат с необходимото влияние върху Украйна, за да наложат такава отстъпка.

След като обаче им бяха обещани толкова благоприятни условия, нито Украйна, нито Русия са готови да приемат по-реалистични такива, особено поради политическите разходи, свързани с оттеглянето от ангажименти, поети пред вътрешната аудитория. Затова Съединените щати ще трябва да оттеглят празните си обещания, преди да може да се постигне реалистично мирно споразумение.

Накрая, макар Вашингтон да е организирал няколко тристранни срещи на върха, включващи Русия, Украйна и Съединените щати, той е проявявал склонност към изолирани срещи, като в някои моменти се консултира с Русия, а в други – с Украйна или с комбинация от украински и европейски лидери поотделно. Все още не е имало среща, в която да са участвали европейски представители заедно с двете воюващи страни и Съединените щати.

Този подход е усложнил усилията за постигане на мир по няколко начина. За начало, повторните кругове на преговори между Съединените щати, Европа и Украйна отнеха много време, но допринесоха малко поради отсъствието на Русия. Вярно е, че Москва няма правни претенции по въпроси като ангажиментите за сигурност, предложени на Украйна след войната, но от практическа гледна точка само гаранции, които имат подкрепата на Русия, могат да осигурят дългосрочна сигурност на Украйна. Тъй като може да продължи да воюва, Москва разполага с де факто вето върху всякакви предложени условия на споразумение, които отхвърля.

Три промени са най-неотложни. Първо, преговорният екип на САЩ трябва да остави настрана териториалните въпроси и да се съсредоточи първо върху основните политически и свързани със сигурността въпроси, които стоят в основата на войната. Въпросите за територията ще трябва да бъдат разгледани в даден момент, но преговарящите може да установят, че има по-голяма гъвкавост, ако и двете воюващи страни смятат, че най-важните им интереси в областта на сигурността са защитени.

Второ, Вашингтон трябва да предложи на двете страни реалистична оценка на вероятните условия на споразумението и да ги насърчи да ги приемат. Киев може да получи някои гаранции за сигурност от Съединените щати, но те вероятно няма да достигнат нивото на гаранциите по член 5. В същото време Москва вероятно ще трябва да направи компромис относно бъдещия статут на всяка територия в Донецк, която не завземе със сила.

Осъществяването на тези промени и възобновяването на диалога в краткосрочен план трябва да бъде приоритет за администрацията на Тръмп. Въпреки че мнозина са убедени, че Украйна е „обърнала хода на събитията“, инерцията скоро ще се обърне отново в полза на Русия. Освен това, в този момент времето не е на ничия страна. За всички страни сделката, която ще бъде на разположение утре, ще бъде по-лоша от тази, която е на масата днес.

Междувременно стана ясно, че Дания ще разположи батальон от 850 войници в Латвия, членка на НАТО, по-късно тази година. Войниците ще поемат командването от шведски контингент в региона.

Европа все повече се опитва да се ангажира и да поеме отговорност за собствената си сигурност, въпреки критиките от САЩ.