Ракетите Patriot за Украйна няма да променят войната тази година, но могат да решат бъдещето ѝ

Когато Доналд Тръмп обяви, че САЩ ще предоставят на Украйна лиценз за производство на ракети Patriot, заглавието изглеждаше да сочи към нов пакет военна помощ. Всъщност решението отива много по-далеч: то не означава просто изпращане на повече оръжия, а започване на интегрирането на Украйна в сърцевината на западната отбранителна индустрия. Това е непряко признание, че войната няма да приключи за няколко месеца и че подкрепата за Киев вече не може да зависи единствено от изчерпването на американските и европейските арсенали. За съжаление на Украйна, един лиценз не е равнозначен на функциониращ завод, пише El Mundo.

От началото на инвазията Западът снабдява Украйна, като разчита предимно на своите резерви и с трудност ускорява производствени линии, предназначени за мирни времена. Четири години по-късно тази формула показва ясни признаци на изчерпване. Лицензът отваря вратата към производство за Украйна и заедно с Украйна. Но дългоочакваните ракети ще закъснеят да излязат от конвейера. Системите Patriot вероятно са най-сложната противовъздушна система в западния арсенал: те включват двигатели на твърдо гориво, миниатюрни радари, сензори, системи за насочване, канали за предаване на данни и електронни компоненти, произведени от десетки различни доставчици. Значителна част от тези части подлежат на строг експортен контрол и изискват сертификационни процедури, които отнемат години.

Нито един анализатор не очаква Украйна да успее да произведе напълно годна за употреба ракета в рамките на няколко месеца.

Дори ако трансферът на технологии започне незабавно, развитието на собствен промишлен капацитет ще изисква инвестиции, обучение на персонал, адаптиране на съоръженията и логистична верига, която едва ли ще бъде напълно готова преди две или три години.

Европа може да помогне на Украйна, но задачата е прекалено голяма за нея. Германия, Нидерландия, Испания, Гърция, Полша или Румъния разполагат с батареи Patriot, но това не означава, че притежават неограничени запаси от прехващачи. В продължение на десетилетия НАТО подготвяше арсеналите си за относително кратки конфликти с много по-малък разход на боеприпаси, отколкото този, който се наблюдава във войната в Украйна. Никой не си е представял въздушни кампании, които биха изисквали хиляди прехващачи в продължение на няколко последователни години.

Решението е отговор на една реалност, която се наложи във всички западни армии: войната в Украйна вече не е проблем с наличностите, а се превърна в проблем с промишления капацитет. Royal United Services Institute (RUSI), един от водещите британски центрове за изследвания в областта на отбраната, отдавна посочва, че Русия е успяла да адаптира значителна част от икономиката си към устойчиво военно производство, докато Европа и САЩ продължават бавно да преобразуват индустрии, създадени да обслужват ограничени операции, а не война на изтощение с висока интензивност.

Икономическото съотношение явно е в полза на нападателя. Един дрон „Шахед“ струва едва малка част от цената на един Patriot. Русия може да си позволи да изстреля десетки цели едновременно, за да принуди Украйна да изразходва много по-скъп и много по-ограничен ресурс. С други думи, Москва се опитва да превърне украинската противовъздушна отбрана в битка за икономическо и промишлено изтощение.

Тази година възникна допълнителна трудност: хаотичната американска авантюра в Иран. Изведнъж проблемът с недостига и спешната нужда от прехващачи не засяга само Украйна. Също така САЩ започнаха да усещат натиска върху резервите си, тъй като бяха принудени да разгърнат значителни сили за противовъздушна отбрана, за да защитят американските бази и да подкрепят съюзниците си срещу иранските атаки.

Тази операция изразходва значителен брой ракети Patriot и други противоракетни системи, което показва до каква степен един и същ ресурс трябва днес да обслужва три едновременни сценария: Европа, Близкия Изток и хипотетичното бойно поле в Индо-Тихоокеанския регион.

Възможността за прехвърляне на допълнителни ракети към Украйна съществува, но винаги се сблъсква с една граница: никое правителство не иска да отслаби значително собствения си отбранителен капацитет.