Войната обръща ситуацията: Пет проблема, които все повече притискат Путин

Руският президент Владимир Путин е изправен пред нарастващ натиск вследствие на войната, която започна в Украйна. Много от тези предизвикателства се оказват по-трудни за овладяване сега, отколкото през първите години на мащабната инвазия.

Конфликтът вече не се ограничава само до фронтовата линия. Разширяващата се кампания на Украйна с дронове и ракети прониква дълбоко в Русия, нарушавайки нефтопреработката, доставките на гориво и живота на цивилното население далеч от бойното поле. Военната икономика на Русия губи инерция, тъй като огромните военни разходи, недостигът на работна ръка, инфлацията и високите лихвени проценти тежат върху растежа и оказват все по-голям натиск върху бюджета, пише Bloomberg.

Дипломатическите усилия на Кремъл също не успяха досега да осигурят благоприятното споразумение, на което се надяваше от преговорите с посредничеството на САЩ, което оставя Путин без ясен път към постигането на целите му нито на бойното поле, нито на преговорната маса.

Междувременно способността на Украйна да продължи борбата и да налага все по-големи разходи на Русия подсилва аргумента на президента Володимир Зеленски за продължаване на военната и финансовата подкрепа от европейските съюзници. Това също помогна да се подкрепи аргументът на Киев за подкрепа от президента на САЩ Доналд Тръмп на срещата на върха на НАТО през юли.

Макар нищо от това да не представлява непосредствена заплаха за властта на Путин, военните и икономическите напрежения, както и нарастващата умора сред обществото, постепенно подкопават образа на контрол и стабилност, поддържан от Кремъл през цялата война.

Украйна нанася удари все по-дълбоко в Русия

През тази година Украйна значително увеличи обхвата и интензивността на ударите си с дронове и ракети на територията на Русия, включително срещу Москва, като по този начин разшири обхвата на войната все по-дълбоко в най-голямата по територия държава в света.

Повече от половината от регионите на Русия, в които живее над 70% от населението на страната, са обявили въздушна тревога поне веднъж през 2026 г., според анализ на Bloomberg на изявленията на регионалните власти. През юли дронове нанесоха щети на нефтопреработвателния завод в Омск в Западен Сибир, на повече от 2 500 километра (1 553 мили) от Украйна.

Тази промяна отразява нарастващите ударни способности на Украйна на далечно разстояние и огромния брой дронове, които тя вече е в състояние да изпрати, за да се опита да преодолее сложните руски системи за противовъздушна отбрана. Украйна също така започна да разгръща ракетата „Фламинго“ от местно производство, за която твърди, че има обсег до 3 000 километра. Крилатата ракета "Нептун", първоначално разработена като противокорабно оръжие, според твърденията е способна да поразява наземни цели на разстояние до 1 000 километра.

Руските военни командири признаха, че отбраната срещу украинските атаки става все по-трудна. Путин призова за разширяване на това, което той описва като буферна зона за сигурност в украинските области Суми и Харков, за да се отблъснат заплахите по-далеч от руската граница.

Украйна е засилила атаките срещу руската горивна промишленост до безпрецедентно ниво, като многократно нанася удари по избрани обекти, за да нанесе максимални щети и да попречи на бързите ремонти.

Количеството преработена сурова нефт в руските рафинерии е спаднало до 3,8 милиона барела на ден през юни от 5,4 милиона през същия месец на 2025 г., според оценките на Международната енергийна агенция със седалище в Париж в месечния ѝ доклад. В момента в цялата страна се наблюдава недостиг на гориво, като нормирането и прекъсванията в доставките в повечето руски региони водят до скок на цените на бензина и принуждават шофьорите да чакат с часове на опашки пред бензиностанциите. Черният пазар на гориво се разраства.

Владимир Путин е изправен пред нарастващ натиск заради войната, която започна в Украйна. Антъни Халпин обяснява пет причини, поради които руският президент е в затруднение.

По-високите цени на горивото, които в миналото предизвикваха протести в Русия, се превърнаха в деликатен въпрос за Кремъл в навечерието на парламентарните избори през септември. За да гарантират вътрешните доставки и да задържат цените на бензиностанциите, властите забраниха по-голямата част от износа на бензин, авиационно гориво и дизел и одобриха мерки за стимулиране на вноса.

Към 6 юли средните цени на бензина са се повишили с 14% до 74,01 рубли (0,97 долара) за литър през тази година, надминавайки инфлацията от 4,49%, според най-новите данни на Федералната статистическа служба.

Правителството също така е изплатило около 8,2 милиарда долара под формата на субсидии за рафинериите през последните три месеца, за да пренасочи горивото към вътрешния пазар на фона на високите световни цени, предизвикани от войната в Иран, което допълнително увеличава натиска върху държавните финанси и ограничава финансовите печалби на Русия от скока на цените.

Руската икономика се забави почти до пълно застиване тази година, което накара Путин да поиска обяснения от длъжностните лица и мерки за обръщане на тенденцията. Докато военното производство все още се разраства, повечето граждански отрасли намаляват производството и инвестициите, които отбелязаха двуцифрен спад през първото тримесечие, тъй като предприятията се борят с високите лихвени проценти.

Няма почти никакви признаци за облекчение, докато Путин продължава войната.

Огромните държавни разходи за въоръжените сили принуждават Руската централна банка да компенсира инфлационния ефект с високи лихвени проценти. Централната банка даде сигнал, че е на прага да преустанови продължаващия вече една година цикъл на облекчаване на паричната политика, след като Министерството на финансите ясно посочи, че разходите и бюджетният дефицит отново ще надхвърлят очакванията.

Въпреки депресираното състояние на икономиката, заплатите, а с тях и потребителското търсене — продължават да растат, защото пренасочването на ресурси към отбранителния сектор поддържа недостига на работна ръка в остър вид, което оставя малко място за облекчаване на финансовата политика. Украинските атаки срещу промишлени обекти в Русия също вероятно ще окажат натиск върху производството, като същевременно засилят инфлационния натиск.

След като Тръмп прие Путин на срещата на върха в Анкъридж, Аляска, през август 2025 г., Кремъл се надяваше, че американският президент ще принуди Зеленски да приеме мащабни отстъпки към Русия в рамките на мирно споразумение. Това така и не се случи и дори най-близките съветници на Путин по въпросите на външната политика започнаха да признават, че споразумение, основано на това, което те наричаха „духът на Анкъридж“, е малко вероятно.

Водени от САЩ преговорите с Русия и Украйна са в застой от февруари, когато Тръмп пренасочи вниманието си към Близкия изток и войната с Иран. Русия твърди, че нейните сили продължават да отбелязват успехи в източна Украйна – твърдение, оспорвано от Киев.

Докато войната се проточва, икономическите, военните и политическите разходи продължават да нарастват, което поставя Путин във все по-уязвимо положение. Засега патовата ситуация все още изглежда управляема за Кремъл.

Рейтингът на доверие към Путин сред руснаците е спаднал с 4,4 процентни пункта до 72,3% през двете седмици до 10 юли, според проучване на ВЦИОМ. През април рейтингът на Путин спадна до 71% – най-ниското ниво от началото на войната – преди да се повиши отново, след като ВЦИОМ промени методологията си.

Рейтингът на одобрение на президента спадна с 5 процентни пункта до 74% в проучване от юни, проведено от независимия московски „Левада Център“, докато делът на руснаците, които смятат, че страната върви в правилната посока, се срина до 52% от 61%. И двете стойности са най-ниските от началото на войната.

Тази промяна отразява нарастващото недоволство сред руснаците от въздействието върху ежедневието на украинските атаки с дронове и ракети, както и от смущенията, причинени от ограниченията на мобилния интернет и честите прекъсвания по съображения за сигурност.

Няма надеждни данни за общия брой на жертвите на Русия във войната. Западни аналитични центрове оценяват, че той може да е надхвърлил 1,2 милиона убити и ранени. „Медиазона“ и руската служба на BBC са потвърдили самоличността на над 230 000 убити руски войници, като са използвали данни от отворени източници, но подчертават, че тази цифра представлява минимална оценка.

Макар популярността на Путин в страната все още да изглежда висока по световни стандарти и Кремъл да запазва строг контрол над изборите през септември, спадът в рейтингите опровергава твърдението на Кремъл, че руснаците остават обединени зад неговата война в Украйна.