Тайната общност Квазизабанту: Бой и тежки наказания, разказ отвътре

Ребека е израснала в идилично селце в Южна Германия - сред морави, овошки и стада с кози. Но детството на Ребека ѝ напомня най-вече за друго - за страха. Жената, която междувременно е на 40 години, разказва пред АРД, че е била удряна с ръка, черпак или колан, че е понасяла наказания, включително да коленичи върху дървения праг. По думите на Ребека целта на този вид възпитание е била "да пречупи волята на детето". Наказания имало дори за това, че се гримира за карнавал или че говори по-високо в автобуса. Брат ѝ Бени споделя, че и най-малките прегрешения са водели до тежки наказания, пише "Дойче Веле".

"Който си обича децата, ги наказва"

Бащата на Ребека и Бени е пастор, в дома им редовно се четат молитви. Семейството трябвало да бъде за пример на евангелската общност, разказва германската обществена медия. Ребека казва, че един цитат от Библията е бил повтарян постоянно: "Този, който обича децата си, ги наказва".

Религиозната общност, част от която е била семейството на Ребека и Бени, произхожда от Южна Африка. Там през 1970 година мисионерът Ерло Штеген основава мисията Квазизабанту - в превод "Място, където се помага на хората".

Според Штеген всичко започнало с едно необикновено „видение“, което го споходило - а през 70-те и 80-те години на миналия век той започнал да обикаля Европа като мисионер и да проповядва. Негови последователи от Германия установили тесни връзки и пренесли учението и стила на възпитание в домовете си.

Бащата на Ребека потвърждава пред АРД, че е имало физически наказания. Той изтъква, че преди те са били много разпространени, а боят по онова време не е бил забранен изрично. Хвърляйки поглед назад, самият той нарича методите си от онова време „ужасни“.

Бог, който наказва и съди

Децата в семейството си спомнят как са ги учели да вярват, че Господ е преди всичко съдник, а греховете дебнат отвсякъде: например в "нечистите мисли", в свиренето на музикален инструмент, вдигането на шум, неправилно сгънатите дрехи. Сексуалността е била табу, но и постоянно присъстваща тема, подходяща за нравоучения, пише германската обществена медия.

Към методите на възпитание спадали и филмите за ада и "отвличането на деца", за хора, изядени от червеи, за вечните мъки в пъкъла. Когато се прибирала от училище и майка ѝ не си била вкъщи, Ребека най-напред си мислела, че майката е "отвлечена", а самата тя е изоставена на произвола на съдбата.

В някои евангелски кръгове "отвличането" е представата, че един ден Исус се връща на Земята и прибира само "истински вярващите", а онези, които остават, са били смятани за "загубени души", които трябва да се готвят за Страшния съд и мъките в ада.

Когато боят със снежни топки е грях

Ребека е посещавала и интернат в Швейцария, където правилата били в съответствие с изискванията на Квазизабанту. Контактът с момчета бил забранен, а след като тя веднъж участвала в бой със снежни топки заедно с момчетата, я накарали да дава обяснения при директора, който я обвинил, че мисли само за секс. Ребека отричала, но той продължил да настоява в продължение на часове. 

"В един момент си признах, за да се отърва", споделя днес пред АРД жената, за която това някогашното насилие е било свързано с огромно унижение.

Тя разказва и за още един случай: без да иска натиснала едно от копчетата на пералнята в мазето на интерната. След това пак била извикана от директора, който я накарал да се съблече и я набил с колана си. Затиснал устата ѝ с възглавница, за да не се чуват виковете ѝ.

Има ли днес в Германия тайни общности Квазизабанту?

Междувременно общността, в която е членувало семейството на Ребека, вече не съществува, пише германската обществена медия. Проучванията на АРД обаче показват, че в Германия очевидно все още има структури на Квазизабанту.

Различни източници съобщават, че в провинция Баден-Вюртемберг малък кръг семейства се среща редовно в един частен дом. Тези източници независимо един от друг твърдят, че там се излъчват на живо богослужения от Южна Африка и се спазват строги правила за облеклото, както и че има строги представи за разпределението на ролите в семейството.