Американският арсенал се топи, защо това може да застраши Тайван?

Продължаващият конфликт между Съединените щати, Израел и Иран даде на китайския президент Си Цзинпин още една причина да атакува Тайван в близко бъдеще. От началото на военните действия през февруари тази година Съединените щати изчерпаха голяма част от най-модерните си запаси от прехващачи, крилати ракети, безпилотни летателни апарати и други боеприпаси и оборудване, на които биха разчитали за защитата на Тайван, ако решат да го направят.

С загубата на приблизително 30-40 процента от американските боеприпаси за наземна атака и за противовъздушна и противоракетна отбрана, както и с няколкото години, необходими за възстановяването на този арсенал, Вашингтон може да не разполага с достатъчно ресурси, за да организира силна и устойчива отбрана на Тайван.

Това състояние на нещата прави още по-вероятно Си да атакува Тайван преди август 2027 г. През този месец Си ще се срещне с висшето ръководство на Китайската комунистическа партия на срещата в Бейдайхе, предшестваща партийния конгрес, където е вероятно той да се опита да си осигури още пет години като лидер на Китай. Успешното завладяване на Тайван може да е точно това, от което се нуждае, за да убеди другите китайски лидери да му позволят да управлява за четвърти мандат, превръщайки го в незаменимия китайски лидер на 21-ви век.

Всички китайски комунистически лидери – от Мао Дзедун до Си – са се стремили да предотвратят независимостта на Тайван и са копнеели да видят Тайван обединен с Китайската народна република. Като "същност на основните интереси на Китай", Тайван не е нещо, което някой китайски лидер би искал да загуби. От друга страна, всеки лидер, който върне Тайван в обятията на Пекин, би бил герой, пише за TNI Грегъри Мур,  професор по държавно управление в катедра "Дирекция" в колежа "Патрик Хенри" и старши сътрудник в Националния институт за изследване на възпирането.

Китайският поглед върху собствената си история цени периодите на териториално и политическо единство. Връщането на Тайван ще завърши "свещената задача" за обединяване на родината. Тайван също така предоставя на Китай множество стратегически предимства, като например позволява на китайския военноморски флот да "излезе" от Първата верига от острови и да поеме контрол над "Тайванската компания за производство на полупроводници" (TSMC). Освен това, премахването на съществуването на демократичен "друг Китай", чието присъствие подкопава престижа на китайската партийно-държавна система, също е императив за Пекин.

Представете си Си, който разглежда табло с индикатори, предоставящи му информация дали да предприеме действие срещу Тайван. Ако показателите сочат "да", той вероятно ще действа. Ако сочат, че моментът все още не е назрял, той вероятно ще изчака или изцяло ще се откаже от такъв ход.

Тринадесет индикатора изглеждат най-вероятно да имат значение за Си Цзинпин.

За 11 от тези 13 показателя обстоятелствата са по-благоприятни за атака срещу Тайван в краткосрочен план, отколкото биха били след две или три години.

Два показателя разкриват възможности, които могат да забавят китайските планове.

1. Разбира се, че ако на Народната освободителна армия (НОА) се даде повече време да се подготви за евентуална атака срещу Тайван, това би ѝ дало по-големи шансове за успех. Това е аргумент срещу краткосрочна акция срещу Тайван.

2. Китайската икономика изпитва затруднения, като се съобщава за неплатежоспособност на големи банки, висока безработица сред младите хора и нарастващи търговски напрежения не само със Съединените щати, но и с Европа, както и с други региони. Някои анализатори виждат в това повод за предпазливост: ако вътрешният фронт не е икономически стабилен, несигурността, свързана с войната, би възпрепятствала смели военни ходове.

Единадесет показателя сочат, че прозорците на възможностите се затварят, което може да ускори китайските планове.

1. Идентичността на тайванския народ се отдалечава от континенталната част. Проучване на Националния университет „Ченгчи“ в Тайпе показва, че от 1992 г. насам, година след година, все повече хора се самоопределят като тайванци, а все по-малко – като китайци. Колкото по-дълго Китай чака, толкова повече тайванската национална идентичност се отдалечава от Пекин.

2. Демографският спад в Китай означава, че в дългосрочен план страната ще има по-малко хора в боеспособна възраст като процент от населението. Новата книга на Марк Хаас, „Герятричният мир“, както и други проучвания, подкрепят този аргумент. В дългосрочен план, колкото по-дълго Си чака, толкова по-трудно може да стане поддържането на мощна бойна сила, а това би могло да има значение, ако операцията отнеме повече време от планираното.

3. Значението на тайванската местна полупроводникова индустрия в световен мащаб е ключов показател, а в момента тя е на върха на своята стойност. TSMC е най-важният производител на полупроводници в света и произвежда най-добрите си чипове единствено в Тайван. В рамките на две до пет години по-голяма част от производството на TSMC в най-високия ценови сегмент ще бъде преместено в САЩ, Германия и Япония, наред с други страни. Поемането на контрола над TSMC по-рано, преди да приключи изнасянето на най-модерните производствени съоръжения на TSMC, би означавало, че Китай ще може да ги използва сам, да ги споделя с приятели и да ги откаже на противниците си.

4. Нарастващото значение на полупроводниците за Китай (в контраст с нарастващата изолация на Китай). Между американския „списък на субектите“, който ограничава износа на високотехнологични продукти за Китай, ограниченията върху високотехнологичните продукти на Nvidia за Китай и ограниченията върху високотехнологичните полупроводникови чипове за Китай като цяло, стойността на TSMC в Тайван вероятно е на най-високото си ниво в момента и по още една причина: на Китай се отказва достъп до тези чипове, а Тайван ги произвежда. Китай не може сам да произвежда най-модерните чипове и колкото по-дълго му се отказва достъп до тях, толкова повече рискува да изостане от Тайван и Запада.

5. Ангажиментът на САЩ към Тайван се засилва. Президентът Джо Байдън беше първият президент, който открито заяви, че Съединените щати са ангажирани с отбраната на Тайван. Президентът Доналд Тръмп е по-малко директен, но е предоставил на Тайван повече оръжия по стойност в долари, отколкото всеки друг американски президент в историята. Неговият заместник-министър на отбраната по политическите въпроси, Елбридж Колби, е известен с твърдението си, че Тайван е ключов елемент в тихоокеанската и глобалната стратегия на САЩ. Не знаем кой ще замести Тръмп през 2029 г., но междувременно помощта на САЩ за Тайван нараства. Колкото по-дълго Китай чака, толкова по-добре подготвен ще бъде Тайван.

6. Военното сътрудничество на САЩ с Тайван все още не включва учения или значително укрепване на оперативната съвместимост. Ако обаче Китай изчака по-дълго, военното сътрудничество между САЩ и Тайван вероятно само ще се засили, което ще има последствия за китайската стратегия.

7. Китай има очевидно предимство в момента с хиперзвуковите си оръжия, предназначени за унищожаване на кораби. Още няколко години отлагане на действията срещу Тайван вероятно ще означават, че сегашното хиперзвуково предимство на Китай ще изчезне, тъй като противодействията на САЩ се подобряват.

8. По същия начин САЩ едва сега започват да разполагат със собствени хиперзвукови оръжия. През следващите няколко години те ще разполагат с повече хиперзвукови системи, което ще затрудни китайска акция срещу Тайван в сравнение с настоящата ситуация. По-ранна акция би означавала по-малко хиперзвукови способности на САЩ, с които да се справят.

9. Състоянието на отношенията между САЩ и Китай е напрегнато, което понижава прага за избухване на война. Логично е, че когато китайско-американските отношения са лоши, цената на евентуална война със САЩ за Си е по-ниска; когато китайско-американските отношения са добри, цената на евентуална война между двете страни е по-висока. Няма много причини за оптимизъм в китайско-американските отношения през следващите години, като се имат предвид митата на Тръмп, по-тесните връзки на САЩ с Тайван и продължаващите атаки на САЩ срещу приятелите на Китай (Венецуела, Иран и вероятно Куба).

10. Гледната точка на Си относно намеренията на САЩ спрямо Китай става все по-негативна, както личи от последните изявления. Това не е изненадващо, като се имат предвид горепосочените събития.

 Ако се счита, че САЩ имат все по-враждебни намерения спрямо Китай, тогава ще се смята, че е все по-вероятно САЩ да насърчават независимостта на Тайван, да защитават Тайван и/или да използват сила срещу континенталните сили, които биха могли да атакуват Тайван. Ако Си счита, че намеренията на САЩ спрямо Китай стават все по-злонамерени и вече не се надява, че отношенията ще се подобрят значително, тогава колкото по-скоро Пекин реши въпроса с Тайван в своя полза, толкова по-добре.

11. Победата на Демократичната прогресивна партия (ДПП) на изборите в Тайван през 2024 г. означава, че партия, която Пекин нарича „сепаратисти“, ще управлява острова поне до 2028 г.. Проучванията в Тайван показват, че ДПП остава най-популярната партия. Освен това, неотдавнашното посещение в Китай на председателката на прокитайската партия „Куоминтанг“ (КМТ) Чен Ли-вун, за да се срещне с Си, срещна неблагоприятна реакция от страна на обществеността. Вследствие на това Си може да не види никаква полза от това да чака политическите тенденции в Тайван да се подобрят.

Накратко, за 11 от 13-те показателя, подчертани тук, колкото по-дълго Си чака, за да предприеме действия по отношение на Тайван, толкова по-трудно може да се окаже това.

12. Изчерпването на много от най-модерните запаси на САЩ от прехващачи, крилати ракети, безпилотни летателни апарати и други боеприпаси поради американско-израелската кампания срещу Иран е нов фактор, който трябва да вземем предвид в контекста на Тайван. Американско-израелската военна кампания, която започна на 28 февруари 2026 г. и продължава с прекъсвания до днес, може да се окаже благодат за Китай по отношение на Тайван.

Като се има предвид, че всяка военна интервенция на САЩ над Тайван би се провела предимно по въздух и по море, това са точно боеприпасите, от които има най-голяма нужда, а докладите сочат, че ще отнеме две до три години да бъдат възстановени; имаме още една причина Си да превземе Тайван по-скоро, отколкото по-късно.

Представеният тук аргумент не е замислен като предсказание в стила на Нострадамус, че Си Цзинпин със сигурност ще нападне Тайван преди средата на 2027 г. Само Бог и самият Си Цзинпин знаят дали това ще се случи, а може би дори самият Си не знае със сигурност. По-скоро тук се представя аргумент, че, първо, Си има интерес да завземе Тайван; второ, има повече причини да се предприеме действие срещу Тайван в близко бъдеще, отколкото да се чака 2–3 години; и трето, това трябва да бъде сигнал за тревога за всеки в Съединените щати или Тайван, който се стреми да защити Тайван или да възпре Китай.

Залогът е голям. В крайна сметка аргументът, че "Си не е достатъчно луд, за да нападне Тайван", не е убедителен, а кризата с боеприпасите в САЩ го прави още по-малко убедителен.