Над 35 000 са жертвите на екстремните жеги в Европа

Нови карти на НАСА показват как поредица от екстремни горещини постепенно обхваща Европа през лятото на 2026 г., като на места температурите преминават границата от 40 градуса по Целзий.

Анимация, създадена с данни от системата GEOS на НАСА, проследява максималните дневни температури на въздуха над голяма част от Европа в периода от 1 май до 19 август, съобщи Гардиън. Картите показват как с напредването на лятото все повече райони на континента се оцветяват в тъмночервено – знак за температури, достигащи и надхвърлящи 40 градуса.

До края на юни големи части от континента вече са засегнати от екстремните температури. Италия, Унгария, Полша и части от Германия са сред районите, в които жегата се усеща особено силно.

През юли високите температури обхващат сериозно Франция, Италия, Гърция и крайбрежните части на Турция.

През август Испания, Португалия, Балканите и части от Южна и Източна Европа отново попадат под въздействието на силни горещини.

Лятото на 2026 г. вече постави и редица температурни рекорди. Според европейската служба за климатични промени „Коперник“ Западна Европа е преживяла най-топлия период юни–юли, откакто се водят данните в използвания набор. Средната температура за двата месеца достига 21,62 градуса – с 2,79 градуса над средната за периода 1991–2020.

Екстремните температури имат и сериозни последици за здравето.

НАСА посочва предварителни оценки, според които горещините през това лято може да са свързани с около 10 000 случая на свръхсмъртност в Европа, включително хиляди във Великобритания, Франция, Германия и Белгия.

Други предварителни оценки, цитирани от британския „Мирър“, поставят броя на допълнителните смъртни случаи по време на последователните топлинни вълни значително по-високо. Данните все още са непълни и различните оценки използват различна методология.

Сред факторите, които правят европейските градове особено уязвими, са високите нощни температури, недостатъчните зелени площи на места и сравнително по-ограниченото използване на климатизация.

Продължителната жега е особено опасна за възрастните хора и за хората с хронични заболявания. Според Световната здравна организация топлинният стрес е водещата причина за смърт, свързана с метеорологичните условия.

Високите температури могат да влошат съществуващи здравословни проблеми, включително сърдечносъдови и респираторни заболявания и диабет.

Оценки на СЗО сочат, че между 2000 и 2019 г. в света са настъпвали приблизително 489 000 смъртни случая годишно, свързани с горещините, като около 36% от тях са били в Европа и 45% – в Азия. Особено опасни могат да бъдат горещите нощи, когато организмът не получава възможност да се възстанови от високите дневни температури.

Продължителните високи температури през това лято вървят ръка за ръка и със сериозна суша в редица части на Европа. „Коперник“ отчита, че горещото и сухо време в Западна Европа през юли е подпомогнало разпространението и засилването на екстремни горски пожари.

Сухата почва допълнително усилва горещините. Когато влагата в нея намалее, отслабва естественото охлаждане чрез изпарение и температурите могат да се повишат още повече. Изсъхналата растителност от своя страна увеличава опасността от пожари.

Юни 2026 г. е бил вторият най-топъл юни за Европа в данните на ERA5, а за Западна Европа – най-топлият регистриран досега. Поредицата от топлинни вълни през това лято показва колко уязвим може да бъде континентът при продължителни периоди на екстремни температури.