Руският стендъп вече е под натиска на войната и цензурата

Руската стендъп сцена се е променилa драматично през последните години. Войната, засилващата се цензура и страхът от наказателно преследване карат комиците да премахват цели части от програмите си, да заменят директните политически шеги с намеци и дори да се консултират с адвокати, преди да излязат на сцената. Това разказват пред The Insider няколко руски стендъп комици, които продължават да живеят и работят в страната.

Един от комиците разказва, че организаторите на представленията все по-често настояват програмите да бъдат "аполитични“. Преди шоута материалите се преглеждат и се премахват не само очевидно политически шеги, но и реплики, които биха могли хипотетично да създадат проблем.

Така се стига до форма на самоналожена цензура, която понякога е по-строга от официалните ограничения. Никой не е задължително да нарежда дадена шега да бъде изрязана. Организаторите просто се опитват предварително да предвидят какво би могло да привлече вниманието на властите и предпочитат да не поемат риск. 

Шегите се пишат с мисъл за Наказателния кодекс

По думите на комиците много от тях вече внимават не само какво казват, но и кой може да ги запише. Една реплика може да бъде извадена от контекста, публикувана онлайн и да заживее собствен живот.

Професионални комици дори изпращат материалите си на адвокати, за да разберат дали определена шега може да бъде тълкувана като нарушение на закона. Особено проблемни са разпоредби с неясни формулировки, които оставят широко поле за интерпретация.

В резултат на това директната политическа сатира почти изчезва. Вместо нея комиците използват намеци и т.нар. езопов език - публиката разбира за какво става дума, без темата да бъде назовавана директно.

Един от участниците в материала сравнява атмосферата с времето на съветската сатира: ако искаш да кажеш нещо за властта, трябва да го направиш така, че официално да не си го казал.

Публиката също се е променила

Самоцензурата не засяга единствено комиците. Според тях публиката също е станала по-напрегната.

Когато от сцената бъде подхвърлена политическа шега, хората започват да се оглеждат дали някой не записва. Понякога реакцията не е смях, а тишина и видимо напрежение.

Според един от комиците политическият хумор вече няма същото търсене. Част от хората, които са искали да слушат подобни шеги, са напуснали Русия. Други просто предпочитат да не мислят за войната, когато отиват на стендъп. След ежедневните новини за атаки, мобилизация и икономически проблеми публиката търси начин да се разсее, а не отново да бъде върната към политиката.

Затова все по-често се предпочитат теми като връзки, семейство, секс и ежедневни ситуации - области, които са сравнително безопасни.

Да останеш или да заминеш

Друг проблем пред руските комици е емиграцията. Някои са напуснали страната след началото на войната, но по-късно са се върнали. Причините са различни - липса на средства, загуба на публика, професионални контакти и трудността да започнеш отначало в чужбина.

За мнозина изборът не е просто между Русия и свободата на словото. От едната страна са домът, работата и изградената кариера, а от другата - възможността да говориш без страх.

Един от комиците признава, че доскоро е бил категоричен, че ще остане в Русия. Сега обаче започва да се пита дали иска децата му да растат в същата среда.

Комедията оцелява, но е по-предпазлива

Въпреки натиска руската стендъп сцена продължава да съществува. Има дори проекти, в които се изпълнява провластов хумор, но според интервюираните комици той не се е превърнал в особено популярен жанр.

Основната промяна е друга - границите на допустимото вече не са ясно очертани. Комиците не знаят точно коя шега може да доведе до проблем и затова предпочитат да не я разказват.

Историята на Артемий Останин е превърнала тази несигурност в реален страх. Според комиците най-тревожното е, че човек може да бъде наказан не толкова заради конкретна шега, колкото заради начина, по който властите решат да я интерпретират.

Въпреки всичко те продължават да се надяват, че един ден ще могат отново да говорят свободно - без да мислят дали някой ги записва, дали публиката ще бъде изплашена и дали дадена реплика може да ги вкара в конфликт със закона.

Сценарият предварително се преглежда

Не можеш да се шегуваш с VPN услуги. Грубите шеги също са забранени, макар да не е ясно какво точно се смята за грубо.

Всъщност положението е дори по-лошо от обикновената цензура. Никой не нарежда директно на организаторите да премахнат дадена шега. Вместо това хората се опитват да предвидят за какво теоретично биха могли да бъдат наказани и забраняват още повече неща - просто за да са спокойни.

"Не изнасям представления в клубове, макар че там нещата са малко по-лесни. Публиката ми обаче е доста академична: хората седят възпитано, никой не пие. Така че съм благодарен за всичко. Разбира се, разочароващо е, когато половината от материала ти отпадне. Но щом все още мога да изнасям представления, това си е постижение. Особено след като публиката се смее – дори и да няма представа колко шеги така и не са стигнали до нея", разкава стендът комикът Останин.