Иран пробива лимита си: започна производство на ракети с обсег до Европа

Иран започна производството на балистични ракети с обсег, надхвърлящ границата от приблизително 2000 километра, която публично поддържаше в продължение на десетилетия, заяви Мохамад Акрамия, говорител на иранските въоръжени сили. Това съобщение бележи съществена промяна в декларираната ракетна политика на Техеран и идва на фона на продължаващ конфликт със Съединените щати.

"Иранските власти решиха да увеличат обсега на нашите ракети поради продължаващия конфликт със Съединените щати", каза Акрамия. "По време на този конфликт стигнахме до заключението, че е абсолютно необходимо да увеличим обсега на ракетите си, и вече започнахме да го правим", добави той.

В продължение на години иранските официални лица описваха това ограничение като съзнателна политика, а не като технологично ограничение, като твърдяха, че европейските държави не са предвидени като цели на иранската ракетна програма, пише MWM.

Иран притежава един от най-големите и най-разнообразни арсенали от балистични ракети в света.

Страната първоначално се сдобива с балистични ракети с малък обсег от Северна Корея в средата на 80-те години на миналия век, които произвежда по лиценз, а по-късно – в края на 90-те години – придобива севернокорейските ракети "Хвасон-7" (Hwasong-7). Това осигурява способности за нанасяне на удари със среден обсег, поставяйки в обсега им американски бази в региона, както и цели в Израел. Съединените щати не успяват съществено да възпрепятстват ракетната програма на страната поради това, че ракетите, базите, складовете и производствените съоръжения са укрепени дълбоко под земята; тези силно защитени обекти са изградени с подкрепата на Северна Корея в продължение на десетилетия. На напредналите способности на иранските сили за балистични ракети и дронове се разчита сериозно, за да се компенсират значителните недостатъци на конвенционалните въоръжени сили на страната.

Решението за разработване на типове ракети с по-голям обсег би могло да позволи на Иран да разшири обхвата на ударите си до американски военни съоръжения в Европа, както и да атакува вражески военни кораби в открито море и бази на остров Диего Гарсия, разположен на около 5000 километра разстояние. В края на август се появиха съобщения, че Корпусът на гвардейците на ислямската революция обмисля атаки срещу американски военни обекти в Европа, ако настоящият конфликт ескалира допълнително, което би представлявало значително географско разширяване на военните действия. Въпреки че иранските сили в момента могат да извършват удари с балистични ракети в голяма част от Източна Европа, ракетите с по-голям обсег биха позволили удари по по-важни цели в Западна Европа. Иранските удари с дронове и ракети оставиха американските бази в Близкия изток неизползваеми, включително най-големия задграничен военен обект на Съединените щати - авиобазата Ал Удейд в Катар.

Атаки срещу европейски бази

Атаките срещу европейски бази биха били особено значителни поради изключителното изчерпване на противовъздушната отбрана на целия континент, главно поради дарения в подкрепа на украинските военни усилия, и приоритизирането на запасите от противовъздушна отбрана на САЩ за защита на съоръжения в Близкия изток. Корпусът на гвардейците на ислямската революция постепенно усъвършенства своите ракетни и безпилотни операции, за да използва по-добре слабостите в американската противовъздушна отбрана, като същевременно използва редица невиждани досега и по-модерни типове ракети. Най-забележителната е Фатах 2, която интегрира хиперзвуков планиращ апарат, който е почти невъзможно да бъде прихванат. Израелският вестник "Хаарец" в края на март потвърди, че 80 процента от иранските ракети, изстреляни срещу израелски цели, са попаднали успешно, което показва, че много по-слабо защитените цели в Европа биха могли да бъдат силно уязвими.