Путин стана на 74 години докато кръгът около него се смалява

Докато Владимир Путин отбелязва 74-ия си рожден ден на 7 октомври, Москва се подготвя за поредната среща на Общността на независимите държави (ОНД) - блок, който някога е имал за цел да съхрани политическата тежест на Русия в рамките на бившия Съветски съюз, но който днес служи като много по-ясен показател за това до каква степен това влияние е отслабнало.

Предстои Съветът на държавните глави на ОНД да заседава в Аваза, Туркменистан, на 9 октомври - два дни след срещата на външните министри на блока. Срещата на върха съвпада с отбелязването на 35-годишнината на организацията.

От 12 държави към свиващ се постсъветски клуб

ОНД е създадена на 8 декември 1991 г. от Русия, Украйна и Беларус с цел управление на процеса по разпадането на Съветския съюз и същевременно запазване на връзките между бившите републики. Впоследствие тя обхваща 12 бивши съветски държави, след като през 1993 г. към нея се присъединява и Грузия.

Но тази структура постепенно губи съдържанието си.

Грузия се оттегля от ОНД през 2009 г. след войната, която Русия води срещу страната през 2008 г. Украйна е един от основателите на организацията, но след началото на руската агресия през 2014 г. Киев постепенно прекратява участието си в нея. Молдова е последната държава, предприела тази стъпка. Нейният парламент финализира процеса на напускане на ОНД през април 2026 г., с което официално прекратява участието си в ръководената от Москва организация след години на постепенно отдалечаване.

Това, което остава, е значително по-малко политическо пространство, съсредоточено около Русия, Беларус и централноазиатските републики, както и Армения и Азербайджан.

И дори в рамките на този остатъчен кръг членството вече не означава автоматично следване на курса на Москва

Армения дава може би най-яркия пример за това. Страната остава формално свързана с няколко структури, ръководени от Русия, но е замразила участието си в Организацията на Договора за колективна сигурност и все повече развива отношения с ЕС и САЩ, пишат от  Премиерът Никол Пашинян може и да поздрави Путин за 74-тия му рожден ден, но прави впечатление, че Путин не поздрави Пашинян за победата му на парламентарните избори в Армения през юни.

По-късно Пашинян се пошегува с този пропуск след телефонен разговор с Путин: "Не е искал, затова не ме е поздравил". Но тогава възниква въпросът: с кого е разговарял той?

Централна Азия също поставя пред Путин различно предизвикателство. Казахстан, Узбекистан и други държави не са скъсали връзките си с Русия. Вместо това те все по-често следват многовекторна външна политика, разширявайки отношенията си с Китай, ЕС, Турция и САЩ, като същевременно поддържат прагматични връзки с Москва.

За Москва това е поредният знак до каква степен се е променил старият модел. Членството в институция, центрирана около Русия, вече не гарантира политическа лоялност към Кремъл.

Ето защо символиката на срещата на върха в Аваза може да има почти толкова голямо значение, колкото и заключителното комюнике; тя позволява на Кремъл да представи ОНД като доказателство, че Русия все още запазва регионалното си влияние въпреки конфронтацията с Украйна и Запада.

Колкото по-тесен става кръгът около Русия, толкова по-голяма е политическата полза от оставащите в него страни

Когато ОНД беше създадена преди 35 години, тя обхващаше почти цялото постсъветско пространство.

Днес Грузия я няма. Украйна я няма. Молдова се оттегли. Армения се дистанцира от архитектурата за сигурност на Москва. Държавите от Централна Азия все повече диверсифицират съюзите си, пишат от KyivPost.

Тридесет и пет години по-късно останалите столици в постсъветското пространство отбелязват друг важен етап. Докато Владимир Путин се готви да вдигне тост за дълголетието на ОНД, много от съседите на Русия също празнуват 35 години от своята независимост - а това означава независимост от Москва.

Украйна промени геополитическите сметки. Като устоя на пълномащабното руско нахлуване и попречи на Москва да постигне очакваната бърза победа, Киев разби мита за непобедимостта на руската армия. Както гласи една военна шега, Русия влезе във войната, хвалейки се, че притежава "втората най-силна армия в света" - само за да се окаже, че се бори да не се превърне във втората най-силна армия в самата Русия.