Чума ли? Всичко е спокойно: Как живеят хората в Сибир след мистериозната смърт

Смъртта на лабораторен служител в институт за изследване на чумата в Иркутска област (Сибир) попадна в световните новини, след като местни блогъри разпространиха непотвърдена информация, а ръководителят на съседната република Бурятия посочи чумата като предполагаема причина за инцидента.

The Moscow Times разговаря с жители и на двата региона за това как опасенията за здравето се отразяват на ежедневието им. Ммнението си дава и независим експерт по здравна политика относно начина, по който Москва реагира на евентуалното огнище на зараза, както и за рисковете, които то крие за останалата част от света.

Паника няма

"По улиците няма разговори, няма суматоха, няма страх, нито опашки пред аптеките, каквито имаше по време на COVID“, споделя пред The ​​Moscow Times жена от Иркутск, административния център на едноименния сибирски регион.

"Паника имаше може би само в първите часове след новината. След това в интернет започнаха да се появяват мемета и всички се успокоиха. Толкова много неща се случват едновременно: горивни кризи, нашествие на мечки, а сега и чума. Хората тук възприемат тези неща като фонов шум", добавя местната.

Иркутск, регион с размерите на Турция и население от 2,3 милиона души, попадна в световните новини, след като миналата седмица в болница в предградието Шелехов почина 28-годишна служителка на местен научноизследователски институт, занимаващ се с изследване на чумата.

Досега силно урбанизираният индустриален регион беше известен най-вече с езерото Байкал - обект на ЮНЕСКО и най-голямото сладководно езеро в света по обем на водата – поне до появата на последния глобален страх, предизвикан от новината за чума.

Но за повечето местни жители, които твърдят, че са научили за евентуалния случай на чума от социалните мрежи, малко неща са се променили.

"Животът в Иркутск продължава както обикновено. Днес срещнах лекарка на улицата и я попитах за епидемичния случай. Тя каза, че е имало един случай, но сега всичко е спокойно“, каза друг местен жител.

Новината, че лабораторната служителка Дария Шипилова може да е починала от чума, се появи първоначално в публикации (които впоследствие бяха изтрити) в местни анонимни канали в Telegram в ранните часове на 2 октомври, съобщи местната независима медия Irkutsk Blog.

Няколко медии скоро подхванаха слуха и добавиха още непотвърдени подробности.

Думата с "Ч" се избягва

Базираната в чужбина медия "Люди Байкала“ („Хората на Байкал“) се позова на анонимен източник, според когото пострадалата е била хоспитализирана след завръщането си от Тайланд, докато местният телевизионен канал NTS пръв изказа предположението, че жената се е заразила, след като случайно е счупила епруветка, съдържаща живи бактерии.

Губернаторът на Иркутска област Игор Кобзев потвърди, че ръководителят на държавната служба за санитарен надзор "Роспотребнадзор“ е пристигнал в региона заради "случай на съмнение за силно опасна инфекция“.

"Всички установени контактни лица са поставени под медицинско наблюдение. Към днешна дата у тях не се наблюдават признаци на заболяване, а резултатите от лабораторните изследвания са отрицателни“, заяви Кобзев на 2 октомври.

"Роспотребнадзор“ също избягна думата "чума“ в първото си изявление по случая, публикувано в неделя, като посочи, че Шипилова е починала от "пневмония с неустановена етиология“.

Първият, и единствен, руски официален представител, използвал думата "чума“, беше Алексей Циденов, ръководител на Република Бурятия, която граничи с Иркутска област на изток и юг.

"Жената, починала вероятно от чума в Иркутска област, не е пътувала до Бурятия. В републиката няма огнища на чума, включително в района, граничещ с Монголия“, каза Циденов.

Какво казват специалистите?

Липсата на "ефективна и надеждна комуникация“ с обществеността може да се окаже най-голямата грешка на Москва при справянето със заплахата от чума, заяви Джудит Туиг, професор по политология във Вирджинския университет "Общност“ (Virginia Commonwealth University) и експерт по здравната система на Русия.

Световната здравна организация регистрира 3847 случая на съмнение за чума при хора и 423 смъртни случая в 10 държави в периода между 2019 и 2025 г. Повечето от тях са отчетени в Демократична република Конго и Мадагаскар, но случаи са регистрирани и в селските райони на западните части на САЩ.

"Жителите [на Иркутска област] трябваше да получат практически насоки с редовна актуална информация, дори когато тя се свежда до това, че няма нови случаи“, каза Туиг пред The ​​Moscow Times.

"Това е стандартна практика за здравните власти на други места при случаи на чума и нищо от това не би изисквало от Русия да признае нещо неудобно, освен евентуална възможност за лабораторна злополука“, добави тя.

Според Туиг предприетите от Русия мерки изглеждат правилни от оперативна гледна точка, включително бързото идентифициране и наблюдение на контактните лица, мерките за изолация, предпазните действия, съобразени с опасен патоген, както и контролът на място от страна на специалисти.

Днес чумата "не представлява вероятна мащабна заплаха за никое общество с функционираща система за обществено здравеопазване“, заяви тя, мнение, споделяно и от други специалисти в областта на здравните науки.

"Въпреки че причинителят на чумата "Yersinia pestis" е опасен и наистина предизвиква много тежко и коварно заболяване, не се очаква събитията от миналото да се повторят днес“, отбеляза научният журналист Ирина Якутенко, визирайки чумната пандемия от XIV век, известна като "Черната смърт“.

"Освен самия патоген, за разпространението му са необходими определени условия: хора, плъхове и бълхи, които са в постоянен контакт помежду си“, добави Якутенко.

В сряда "Роспотребнадзор“ обяви, че е приключил поредица от "профилактични и противоепидемични мерки“ в Иркутска област. Според съобщенията те са включвали медицинско наблюдение на над 90% от контактните лица и 5000 лабораторни изследвания, при които не са открити опасни патогени.

"Няма епидемични рискове за населението на Иркутск и Иркутска област“, ​​заявиха от здравната служба.

Междувременно липсата на прозрачност около инцидента вече подхрани конспиративни теории, че изследователската лаборатория за чума в Иркутск може да е част от държавна програма за биологично оръжие.

"Историята на Русия дава достатъчно основания за задаване на неудобни въпроси. В този случай обаче в публично достъпната информация няма нищо, което да подкрепя заключението, че този граждански институт за епидемиологичен надзор се е занимавал с нещо необичайно или съмнително“, каза Туиг.

"Прозрачността би била най-евтиният и ефективен начин за опровержение от страна на Москва, но системата не е създадена така, че да осигурява прозрачност", споделя здравният експерт.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.