Проф.Аспарух Илиев: В Иркутск се работи с чума, но институтът е с добра репутация

Русия е под натиск от страна на ЕС и СЗО, които настояват за спешни и прозрачни данни около чумата, както и разяснение има ли втори заразен.

Проф. д-р Аспарух Илиев от университета във Фрибург, Швейцария, обясни пред Bulgaria ON AIR,  че към настоящия момент повод за притеснение няма. Заплахата от чума както за България, така и за ЕС е непосредствена.

"Нервността и реакциите на СЗО и международните служби идват от това, че Русия традиционно, предвид политическата ситуация, в момента предоставя много малко информация и достъп на експерти, които да установят какво се случва. В този институт в Иркутск се работи с чума. Това е сериозен институт и е с добра репутация. А това, че става дума за чума, е от два коментара в социалните медии - от ръководителя на съседната Република Бурятия и от журналист от съответния град", обясни ученият. 

Според проф. Илиев в днешно време в лабораториите не се работи със стъклени епруветки.

"Това е едно известно несъответствие. Няма такива лаборатории. Работи се, но много рядко. Вече има много по-модерни методи със специални полимерни контейнери. Това, което трябва да се има предвид, е, че Русия има традиции и практика от времената преди 1989 година, когато е работено с чума като биологично оръжие", допълни д-р Илиев в предаването “България сутрин”.

Как се разпространява чумата

професорът поясни, че чумата се пренася като естествено заболяване.

"Има чума по цял свят, главно сред гризачите се пренася - в степите на Русия, в Северна Америка, Мадагаскар. Пренасянето ѝ в днешно време е много трудно, защото в Средновековието винаги е ставало почти изцяло чрез бълхи. В днешно време имаме много по-малко бълхи. Не живеем по начина, по който сме живели тогава. Рискът е много малък за естествено предаване. При белодробната чума говорим за много рядка форма на заболяването, която може да се развие, когато бактерията достигне белите дробове след заразяване чрез ухапване от бълха. Възможно е и предаване от човек на човек при много близък контакт с болен от белодробна чума", коментира медицинският експерт.

Опасността от биологични оръжия

Знае се, че протичането на белодробната чума е много тежко, а смъртността е висока.

"Голямата грижа при биологичните оръжия е, че са разработвани през 60-те и 70-те години като начин за разпръскване на голямо количество бактерии във въздуха, изкуствено, с взрив, за да могат да бъдат вдишани. Но случаят в Иркутск не е това. Най-вероятно може да има вдишване, ако въобще става дума за чума, защото имаме много оскъдна информация. В този институт се работи не само с чума, а с много микроорганизми", категоричен е професорът.

БЦЖ ваксината

Проф. Аспарух Илиев коментира и случаите в Хърватия и РСМ, които използват БЦЖ срещу туберкулоза, произведена от българска компания.

"Случаят е интересен, защото става въпрос за ваксина, произведена в България. И в последните години има описани 4 случая на остеомиелит - възпаление на костта. Това, което става ясно от тези четири случая, е, че при два от тях е поставена грешна доза. Става дума за прилагане на десетократно по-висока доза. Дори минимално съмнение изисква да се проверят всички възможни рискове", добави проф. д-р Илиев.

Гледайте видеото с целия разговор.