Not great, not terrible: Защо никой не вярва, че Русия казва истината за чумата?

На фона на слуховете за чума в далечен Сибир си струва да си припомним, че руският навик да се замъглява истината е толкова дълбоко вкоренен, че се е превърнал в интернет меме.

В драматизирания сериал на HBO от 2019 г. за ядрената катастрофа в Чернобил, руски ядрен физик с насмешка отхвърля показанията на уреда за измерване на радиация, които подсказват, че се случва мащабна трагедия.

"Not great, not terrible" ("Нито е добре, нито е зле"), казва екранният образ на Анатолий Дятлов (в реалния живот заместник-главен инженер в Чернобил през април 1986 г.), докато гледа дозиметър, отчитащ 3,6 рентгена в час - стойност точно под критичното ниво на радиация.

Само че тези показания не са били точни. Дори не са се доближавали до истината. Ядреният реактор вече е бил експлодирал и е освободил катастрофални нива на радиация, които впоследствие ще доведат до хиляди смъртни случаи от рак вследствие на най-тежката авария в атомна електроцентрала в историята.

Макар и драматизирана, сцената е показателна за дългогодишния стремеж на съветските и руските власти да омаловажават критични инциденти - или дори да ги прикриват. Този модел на поведение се прояви отново тази седмица, след като високопоставени представители на световното здравеопазване, Европейският съюз и президентът на САЩ Доналд Тръмп призоваха Москва към по-голяма прозрачност относно предполагаемо огнище на чума в Далечния изток на Русия, пишат от POLITICO.

Като мрачен комичен обрат на фона на заплахата от чума, пренебрежителната реплика на Дятлов сега се използва навсякъде. "Нито е добре, нито е зле."

Към неизвестното

Смъртта на 28-годишна служителка в Иркутския институт за борба с чумата (обслужващ Сибир и Далечния изток) миналата седмица предизвика безпокойство по целия свят заради естеството на работата ѝ в лабораторията, както и заради изявление на местен руски служител, свързващо кончината ѝ със случай на чума.

Русия реагира бързо, за да овладее ситуацията. "Роспотребнадзор" - националната агенция за обществено здраве - заяви, че служителката е починала от "пневмония с неизвестна етиология" и че в пробите от пациентката не са открити микроорганизми, свързани с професионалната ѝ дейност. Въпреки това руските здравни власти поставиха под наблюдение близо 200 души, а местните медии съобщиха, че няколко болници са били поставени под карантина. В четвъртък "Роспотребнадзор" заяви, че тези мерки са предприети поради "професионалната дейност на пациента".

Световната здравна организация (СЗО), която ръководи глобалния отговор на международни заплахи за здравето, се свърза с руските здравни власти на 3 октомври. Тя поиска допълнителна информация, използвайки един от механизмите, предвидени в Международните здравни правила (МЗП), към които Русия се е присъединила. Съгласно МЗП държавите разполагат с 24 часа, за да отговорят на СЗО, въпреки че Русия изпрати своя отговор на 6 октомври.

Руските власти заявиха, че "наскоро в Иркутск не е регистриран случай на чума" и че "не са открити патогени на опасни инфекциозни заболявания у никое от контактните лица".

Към четвъртък руските здравни власти поддържат тезата, че в региона няма "епидемичен риск". От "Роспотребнадзор" съобщиха, че са приключили здравните проверки и не са установили "извънредни ситуации, свързани с патогенни микроорганизми". Агенцията добави още, че е завършила наблюдението на 90% от контактните лица, без да открие каквито и да е инфекции. Същевременно говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определи медийните съобщения за случая като неверни и заяви, че Русия поддържа връзка с глобалните здравни власти.

Въпреки това СЗО настоява, че все още има много неизвестни около събитията в Русия.

"Не знаем точно как е починал този човек", каза Мария Ван Керкхове, директор на отдела за управление на епидемии и пандемии, по време на пресконференция в сряда. "Знаем, че е имал пневмония. Знаем, че случаят е завършил фатално. Наясно сме, че са извършени някои лабораторни изследвания. Не е открит причинителят. Ето защо се нуждаем от повече информация."

СЗО заяви, че е поискала допълнителни подробности относно това какви лабораторни изследвания са били извършени, кои патогени са били обект на проверка и какви допълнителни анализи се правят за установяване на причината за смъртта на пациента (ако тя не е чума), както и повече информация за евентуален лабораторен инцидент и за 200-те души, с които той е имал контакт.

Докато не бъдат получени отговори на тези въпроси, за СЗО е невъзможно да извърши оценка на риска.

"Все още не разполагаме с пълната картина на събитието и не сме в състояние да направим цялостна оценка на риска", заяви Тедрос Аданом Гебрейесус, генерален директор на организацията. "Навременното, пълно и прозрачно споделяне на информация в съответствие с международните разпоредби е от съществено значение за изясняване на противоречивите съобщения и за извършване на точна оценка на потенциалните рискове за общественото здраве."

"Омерта" по руски

Възможно е причината за смъртта на 28-годишния лабораторен служител всъщност да не е чума.Но непълната, закъсняла и неясна комуникация от страна на Русия по случая поражда опасения и несигурност - от Женева през Брюксел до Вашингтон. Това няма да бъде и първият път, в който Кремъл е омаловажавал или се е опитвал да прикрие заплахи за общественото здраве.

Това надхвърля рамките на катастрофата в Чернобилската АЕЦ от съветската епоха (намираща се в днешна Северна Украйна), когато Кремъл действаше бавно и на практика отричаше причината за инцидента.

През 1979 г., според разследване на американски учени, Съветският съюз прикрива смъртоносна епидемия от антракс в град Свердловск (днес Екатеринбург), отнела живота на най-малко 66 души. Официалните лица твърдяха, че жертвите са се разболели след консумация на заразено месо, докато в действителност са били изложени на антракс вследствие на инцидент в тайна лаборатория за биологични оръжия.

Русия беше обвинена и в прикриване на мистериозна епидемия от алопеция (косопад) през 1988 г. в Чернивецка област, при която повече от 175 деца загубиха косата си. Съветските власти твърдяха, че децата страдат от хранително отравяне с талий, но по-късни проучвания поставиха това под въпрос, като някои хипотези сочат за причина хидразин или киселинен дъжд.

През годините Кремъл също така е пренебрегвал, омаловажавал и занижил данните за случаите на ХИВ, дори в разгара на смъртоносна епидемия. А в по-ново време, по време на пандемията от COVID-19, Русия беше обвинена в омаловажаване на броя на смъртните случаи от коронавирус, особено в началото.

Тази практика не се ограничава само до сферата на общественото здраве. Бомбените атентати срещу жилищни блокове през 1999 г., потъването на подводницата "Курск" през 2000 г. и свалянето на полет MH17 на "Малайзийските авиолинии" през 2014 г. от подкрепяни от Кремъл сепаратисти - всичко това породи въпроси относно начина, по който Русия поднася информация на обществеността, и относно ангажираността ѝ към прозрачността.

Разговори с Путин

ЕС и САЩ следят отблизо ситуацията в Иркутск, като изглежда, че търпението и на двете страни към начина, по който Русия комуникира, се изчерпва.

"Целият свят очаква информация от Русия", заяви в четвъртък говорителката на Европейската комисия Ева Хрнчирова. "Русия трябва да предостави информация за заразата възможно най-скоро. Нуждаем се от информация от Русия. Това е свързано с членството на Русия в европейския клон на СЗО и с необходимостта от споделяне на своевременна и точна информация, за да могат експертите да оценят ситуацията, тъй като тя може да има трансгранични последици."

Генерална дирекция "Здравеопазване и безопасност на храните" към Европейската комисия планира да изпрати официално запитване до Русия с искане за повече информация, потвърди говорител на Комисията.

Междувременно, "непълната и откъслечна" комуникация от страна на Русия е опасна, заяви служител на Комисията, пожелал анонимност, за да говори открито по темата.

"Това подклажда всякакви спекулации. Освен това прави предприемането на превантивни и предпазни мерки трудно, ако не и безсмислено", каза служителят. Подобни събития се случват постоянно, но обикновено има обмен на информация със СЗО и здравните власти, добави той. "Липсата на точна и надеждна информация логично възпрепятства адекватната подготовка."

Във вторник държавният секретар на САЩ Марко Рубио призова Русия да сподели повече информация, като добави, че би било "безотговорно" да се правят предположения преди това. Вестник "Уолстрийт джърнъл" съобщи в сряда, че САЩ са изпратили официално дипломатическо съобщение до Русия с искане за повече информация относно смъртта на жената и са напомнили на Кремъл за задълженията му по силата на международното право своевременно да споделя информация за епидемични взривове.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп дори заяви във вторник, че му предстои "разговор" с руския президент Владимир Путин "много скоро", за да обсъдят ситуацията.

Към четвъртък обаче двамата лидери все още не бяха разговаряли, като Тръмп отбеляза, че Русия "не дава много информация".

Той все пак планираше скоро да разговаря с Путин, добави той.