Ядрената война, ИИ: Опасностите, които могат да доведат до изчезването на човечеството до 2100 г.

Човешкият вид може да изчезне до 2100 г. вследствие на злонамерено използване на изкуствен интелект или ядрен конфликт, сочи нова оценка на глобалните рискове. Те оглавяват списък от 17 основни заплахи за човешкото здраве през следващите 75 години, който включва още съкращаване на разходите за помощ от страна на богатите държави, климатичната криза и недохранването при децата, съобщава The Guardian.

Експерти от Комисията на списание The Lancet за глобалните заплахи за здравето през XXI век посочват, че всички тези опасности са взаимосвързани и изискват комплексен подход, но подчертават, че съществува "реалистичен план за действие" за всяка от тях.

"Решенията, които лидерите вземат днес, ще повлияят на здравето и благосъстоянието на следващото поколение", заяви проф. Кристофър Мъри, съпредседател на комисията и директор на Института за здравни показатели и оценка към Вашингтонския университет.

За съставянето на списъка комисията е изчислила колко години живот в добро здраве биха могли да бъдат загубени поради болест, увреждане или преждевременна смърт, причинени от всеки рисков фактор, въз основа на настоящите тенденции - показател, известен като "години живот, коригирани спрямо увреждането" (DALYs).

"Злонамереното използване на изкуствен интелект (ИИ), включително под формата на биологични оръжия, както и ядрен конфликт, последван от ядрен глад, крият риск от изчезване на човечеството през следващите 75 години", се посочва в доклада.

В него се добавя, че макар вероятността от подобни събития да остава ниска, те имат потенциала да унищожат човечеството - например при ядрен конфликт чрез изхвърляне на достатъчно частици в горните слоеве на атмосферата, които да блокират слънчевата светлина и да предизвикат глад, или чрез биологични оръжия, създадени с помощта на ИИ.

В редакционна статия на The Lancet, публикувана заедно с доклада, се отправя предупреждение:

"Мащабът на катастрофата, ако тези сценарии се реализират, би означавал апокалипсис за човечеството."

Сред другите рискове, които биха могли да доведат до загуба на общо над 1 милиард години живот, коригирани спрямо увреждането (DALYs), и поради това се считат за "големи катастрофални заплахи", са замърсяването на въздуха, антимикробната резистентност, недохранването при децата и изменението на климата, както и конвенционалните конфликти, намалената чуждестранна помощ, прекомерната консумация на алкохол, високото кръвно налягане, неравенството в доходите, ниското ниво на образование, естествено възникващите пандемии, затлъстяването, влошеното психично здраве, тютюнопушенето и нездравословното остаряване.

За да попаднат в списъка, заплахите трябваше не само да могат да причинят загуба на голям брой години живот в добро здраве, но и да имат потенциални решения. Ибрахим Абубакар, член на комисията и професор по епидемиология на инфекциозните болести в UCL, заяви:

"Не започваме с нагласата: "Вижте, искаме да ви уплашим - пред човечеството стоят X на брой заплахи. Тръгваме от идеята, че ако днес вземате решения - било то на глобално многостранно ниво или на национално равнище - това са потенциалните заплахи, с които бихте могли да се сблъскате, и това е мащабът, в който действията ви наистина могат да доведат до промяна."

Мерките, насочени към ограничаване на глобалното затопляне до около 1,8°C, вместо да се позволи то да достигне 4,4°C, биха могли да предотвратят загубата на 1,89 милиарда години живот в добро здраве, се посочва в доклада, който моделира най-оптимистичните и най-песимистичните сценарии за всяка заплаха.

В регионите с по-високи доходи основните заплахи са незаразните заболявания, като затлъстяването и проблемите с психичното здраве, докато в регионите с по-ниски доходи влошаването на здравето се дължи на фактори като ниското ниво на образование. Много големи държави донори, включително САЩ и Обединеното кралство, обявиха значителни съкращения на разходите за помощ през последната година. Комисията установи, че срив или рязко намаляване на международната помощ в сферата на здравеопазването може да доведе до загуба на до 1,5 милиарда години живот, коригирани спрямо уврежданията (DALYs), до 2100 г., като близо 70% от тях ще бъдат в Субсахарска Африка. Този регион е и най-тежко засегнат от детското недохранване.

Експертната група от 35 души, чиито констатации ще бъдат представени в неделя на Световната среща на върха по въпросите на здравеопазването в Берлин, Германия, ще актуализира данните ежегодно, за да преоцени 17-те идентифицирани заплахи, като вземе предвид новата информация и всички нововъзникващи опасности. Авторите призоваха лидерите да се справят с тези рискове, преди те да прераснат в кризи, включително чрез инвестиции в технологични иновации и укрепване на здравните системи.

"Започнахме този процес преди три години с идеята, че съществуват три основни заплахи: конфликтите, изменението на климата и пандемиите", каза Мъри. "Има много по-голям брой заплахи, за които да се тревожим, и правителствата абсолютно трябва да отделят средства и персонал, за да предвидят, предотвратят и подготвят този по-разнообразен набор от заплахи."