Връх Монблан е с почти два метра по-висок, отколкото през 2023 г.

Монблан – най-високият връх в Алпите и цяла Западна Европа, измерен през септември тази година, е висок 4807,47 метра, или с 1,88 метра повече, отколкото при предишното измерване, направено през 2023 г., съобщиха днес френски експерти, цитирани от АФП.

„Върхът постоянно се променя“, каза на пресконференция Жан де Гаре, председател на камарата на експертите по геодезия в От-Савоа (Горна Савоя, Югоизточна Франция).

„Само по себе си нито едно измерване не е показателно с оглед на глобалното затопляне, но процесът служи за събиране на данни, които ще бъдат анализирани във времето“, допълни експертът.

Засега върхът на Монблан все още е „студен“ и не е прекалено променен от климата, отбеляза Люк Моро, глациолог, поканен на пресконференцията. Той изрази задоволство, че разполага с поредица от измервания, за да продължи да наблюдава развитието на покрития със сняг връх в бъдеще.

Експертите по геодезия измерват снежно-ледената шапка, покриваща скалистия релеф.

Тази ледена шапка е подложена на изключително променливи явления – натрупване на сняг, валежи, вятър, пренос и преразпределение на снега, температури, слънчева радиация и метеорологични условия през месеците, предшестващи измерването, отбелязват учените.

Експертите по геодезия правят своите измервания от 2001 г. и публикуват доклади по въпроса на всеки две до три години. По това време височината на върха, разположен на френско-италианската граница между френския департамент От-Савоа и италианския регион Вале д'Аоста (Долината на Аоста), е измерена на 4810,40 метра.

В популярната култура, както и например върху писците на писалките от едноименната марка, височината на най-високия връх в Западна Европа често се закръглява до 4810 метра.

„От година на година има разлики от няколко метра. Затова закръглянето до най-близката десетица е приемлив вариант“, казва Жан де Гаре.

Последната измерена стойност от 4807,47 метра се доближава до историческата цифра, получена от братовчедите Вало в края на XIX век, отбелязват експертите.

По повод новото измерване на Монблан АФП припомня интересни факти и данни за белия гигант:

Височината на Монблан е определена на 4728 метра над Средиземно море според първото известно измерване на надморската му височина, направено през 1695 г. от женевските геодезисти Жан-Кристоф и Никола Фатио дьо Дюийе, отбелязва XYZ, списанието на Франкофонската асоциация по топография.

През следващите векове много учени правят измервания. От 1986 г. нататък те стават по-точни благодарение на GPS и показват, че върхът е висок между 4807 и 4811 метра в зависимост от годината.

26 години е времето, необходимо на жителите на Шамони, в подножието на Монблан, да приемат предизвикателството да покорят върха, отправено от Орас Бенедикт дьо Сосюр, швейцарски геолог, ботаник, алпинист и изследовател на Алпите.

През 1760 г. дьо Сосюр публикува обява, в която обещава „значителна награда на онези, които открият практичен маршрут до върха на Монблан“.

Мнозина не успяват да изкачат върха до 8 август 1786 г., когато това правят търсачът на кристали Жак Балма и лекарят Мишел Пакар.

На следващата година Балма отвежда Орас Бенедикт дьо Сосюр до Монблан, давайки възможност на учения да направи собствено измерване на височината му – 4775 метра.

По поръчение на цар Александър I д-р Йосиф Хамел изпълнява научна мисия и през август 1820 г. тръгва да изкачва Монблан. Времето бързо се влошава и водачите искат да се върнат, но д-р Хамел упорства. Когато върхът вече се вижда, лавина завлича трима водачи в пукнатина. Това са първите смъртни случаи на Монблан.

Всяка година между 15 000 и 20 000 души се опитват да изкачат върха, главно през лятото, според префектурата на департамента Горна Савоя в Източна Франция.

На 18 юни 2022 г. на Монблан е измерена рекордна температура от 10,4 градуса по Целзий. По време на този топлинен епизод температурите остават положителни в продължение на 11 последователни часа, което предизвиква „трайно топене на върха“.

Обикновено температурата на Монблан рядко надвишава 0 градуса по Целзий, като през зимата редовно пада до минус 30 градуса по Целзий.

Монблан е мълчалив свидетел на катастрофата на два самолета на „Еър Индия“ – през 1950 и 1966 г., при които загиват съответно 48 души и 117 души.

През 2013 г. на ледника Босон млад алпинист открива в метална кутия смарагди и сапфири на стойност около 300 000 евро. Съкровището вероятно е дошло от втория разбил се самолет. Тъй като не е намерен наследник, то е поделено през 2021 г. между откривателя му и град Шамони.

Две страни – Италия и Франция, си оспорват връх Монблан.
(БТА)