Стигмата да си руснак: Руските мъже живеят със срам и международен натиск

Международният престиж на Русия се срина през седмиците след пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна. Санкциите засегнаха руските банки, компании и политически елити, а западните фирми масово напуснаха страната. За хората, живеещи в Русия, именно ежедневните, осезаеми промени направиха ситуацията реална, пише The Conversation.

Западните продукти изчезнаха от рафтовете в супермаркетите, директните полети до Европа бяха спрени, а получаването на визи за пътуване в чужбина стана по-трудно. В същото време руски спортисти, творци и учени бяха отстранени от международни състезания, културни платформи и академични форуми.

За руснаците, живеещи в други части на Европа, промяната често беше по-незабележима

Въпросите за националността им при кандидатстване за работа, негативното отразяване в медиите и подхвърлените забележки за Русия - всичко това допринесе за засилващото се усещане, че да си руснак днес означава да носиш стигма.

Променящата се международна репутация на Русия внезапно се превърна в личен въпрос. Марина Юсупова-Райдър, гост-преподавател в катедра "Социология" към университета "Единбург Нейпиър" (Edinburgh Napier University), наблюдава тази трансформация в своето изследване върху идентичността на руските мъже, което включва интервюта с руснаци, живеещи както в Русия, така и в чужбина.

Когато провежда първите интервюта с 40-те участници в проучването през 2013–2014 г., повечето от тях имат положително отношение към Русия и сравнително стабилно чувство за национална идентичност. Когато се връща, за да разговаря с 27 от тях в периода 2022–2023 г., картината се е променила радикално. Само двама от мъжете все още описват Русия в недвусмислено положителни тонове.

Един от въпросите, които Юсупова-Райдър задава на участниците във втория етап на проучването, е: "Как бихте определили ролята на Русия в съвременния свят?" Отговорите им са поразителни. Респондентите описват Русия като "просто пешка в голяма игра", "агресор с ядрена тояга" и "държава парий, подобна на Северна Корея". Един от участниците дори сравнява Русия с Волдемор - главния злодей от поредицата книги за "Хари Потър". Други двама определят Русия като "изостанала, порочна, болна страна" и "държава, която използва насилие, за да бъде обичана". Дори онези, които подкрепяха режима на Владимир Путин и войната, признаваха, че позицията на Русия на световната сцена се е влошила значително след пълномащабното нахлуване.

Интензивността на стигмата - а в някои случаи и на срама, свързан с това да си руснак - беше осезаема

В хода на интервютата стана ясно, че за мнозина фактът, че са руснаци, се е превърнал в нещо, което те чувстват, че трябва да обясняват, да защитават, да се разграничават от него или да преосмислят.

Справяне със стигмата: Начинът, по който участниците в проучването се справяха с геополитическата стигма, беше тясно свързан с представите за мъжественост, власт и конкуренция между големите световни сили.  Дмитрий, руснак, живеещ във Великобритания, сподели:

"Сега говоря по-малко за това, че съм руснак".

Той обвини "некомпетентните" руски власти за войната и изрази съчувствие към украинците, но въпреки това искаше Русия да победи.

"Русия трябва да спечели", каза той, тъй като победата би била от полза за рускоезичното население по света. "Победителите не ги съдят - победителят пише историята, както знаем."

Той се опасяваше, че поражението на Русия ще превърне руснаците в "изгнаници" (парии), и твърдеше, че Русия трябва да има възможността да "се присъедини към големите световни сили, като САЩ и Великобритания". Дмитрий се разграничава от руската държава, като същевременно се надява, че статутът на Русия - а с това и статутът на руснаците 0 ще бъде възстановен чрез победа. Неговата позиция се основава на разбиране за международната власт, което поставя в центъра си силата, победата и способността да се вдъхва уважение.

Пьотр, който живее в Русия, подходи към стигмата по различен начин.

"Не съм политолог или военен експерт", каза той, добавяйки: "На бюрото ми няма планове за настъпателни военни операции; не знам какво всъщност се случва там. Може би сме жертви на пропаганда".

Отричането на собственото му участие му помогна да се разграничи от решенията на руската държава. Но това дистанциране се оказа некомфортно за собствената му представа за себе си като мъж. Той добави:

"Все пак съм мъж. Все още съм баща, защитник на семейството си".

За Пьотр мъжествеността предложи начин да се справи с тази неудобна ситуация. Той би могъл да каже, че не разбира войната и не носи отговорност за нея, като същевременно продължава да се възприема като мъж, който защитава семейството си.

Павел - участник в проучването, който по време на интервюто живее временно в средиземноморска държава - избира друг път. Той се обявява против войната и критикува империалистическото насилие на Русия. Павел е особено обезпокоен от факта, че според него Русия не признава престъпленията от своето имперско минало. Той противопоставя Русия на "велики сили" като Германия и Япония, които, по думите му, вече са изразили съжаление за своето имперско минало. Павел отхвърля руския империализъм, но в същото време той сравнява Русия с други мощни държави, които смята за по-съвременни и цивилизовани. Представяйки Русия като империя, която не е успяла да се поучи от миналото си, той може да се дистанцира от стигмата "да бъдеш руснак" и да се присъедини към един, уж по-легитимен, международен ред.

Както отбелязват британските изследователи Имоджен Тайлър и Том Слейтър в свои трудове, стигмата не е просто етикет, поставен върху онези, които се смятат за отклоняващи се от нормата или дискредитирани. Тя е механизъм за създаване и затвърждаване на социални йерархии и неравностойни властови отношения, пише Марина Юсупова-Райдър.

Мъжете, интервюирани от изследователката, не просто приемат геополитическата стигма. Те се дистанцират от нея, оспорват я или се опитват да я преодолеят. Но правейки това, те често се опират именно на онези идеи за власт, победа, цивилизационна йерархия и неизбежност на насилието, които стоят в основата на имперското и мъжкото господство.