Изборите в Сърбия: ще задуха ли промяна или "ерата Вучич" ще продължи?

На предсрочните парламентарни избори в Сърбия на 25 октомври общественото напрежение ще достигне връхната си точка след почти две години протести, насилие и политически трусове. 

Политическата криза, която преобърна управлението на страната, започна след трагедията на железопътната гара в Нови Сад. При срутването на бетонната козирка на прясно ремонтираната гара загинаха 16 души, включително деца. Инцидентът мигновено се превърна в символ на системната корупция, лошото качество на строителството при мащабните държавни проекти и липсата на институционален контрол. 

Вместо поета отговорност, общественият отзвук срещна опити за омаловажаване на проблема от страна на властите, което отприщи вълна от недоволство и разклати позициите на управляващата Сръбска прогресивна партия.   

Гръбнакът на съпротивата бяха студентските протести, които прераснаха в най-дълготрайното гражданско движение в съвременната история на страната. В продължение на месеци десетки хиляди студенти и граждани блокираха ключови кръстовища, мостове и университетски факултети в Белград, Нови Сад и Ниш. Основните им искания бяха за пълно разкриване на договора за ремонта на гарата, арест и наказателна отговорност за длъжностните лица и инвеститорите, публикуване на секретните документи, както и оставка на ключови министри и висши представители на властта. 

Протестите преминаха през редица сблъсъци с полицията, блокиране на магистрали и опити за проникване в държавни институции. Общественият натиск бе толкова силен, че първо доведе до оставката на премиера Милош Вучевич през януари 2025 г., а впоследствие постоянните блокади и кризата в легитимността принудиха самия Александър Вучич да подаде оставка от президентския пост през септември 2026 г. и да свика извънредни парламентарни избори.  

Първоначалната цел на протестите - търсене на отговорност за трагедията в Нови Сад, засега е без резултат. През юни 2026 г. Апелативният съд потвърди обвинителния акт срещу 13 души. Началото на процеса още изчаква решение на Върховния съд по извънредни искания на защитата. Има обвинения, но засега няма установяване на вина. 

Вучич, топлата връзка с Русия и желанието да бъде премиер

Външнополитическият курс на Вучич традиционно балансира между Изтока и Запада, но връзките му с Русия остават ключов елемент от неговото управление. Въпреки натиска от страна на Европейския съюз, Сърбия продължава да бъде единствената държава кандидатка за членство в ЕС, която не наложи санкции срещу Москва след нахлуването в Украйна. Вучич използва добри отношения с Кремъл за осигуряване на изгодни енергийни доставки и геополитическа подкрепа по въпроса за Косово. След подаването на оставка като президент, амбицията му на тези избори е ясно изразена: да се завърне на върха на властта като министър-председател. 

В настоящата кампания той разчита на традиционното медийно влияние, проруските симпатии сред консервативните гласоподаватели, както и на подкрепа от чужбина – както под формата на политически послания от Москва, така и чрез организиран вот на сръбски граждани от съседни региони.  

Шансовете за изборна победа 

Шансовете за предстоящия вот очертават изключително оспорвана битка, каквато Сърбия не е виждала от повече от десетилетие. Социологическите проучвания показват, че управляващата коалиция около Сръбската прогресивна партия губи монопола си и се движи около 41-44% от подкрепата. В абсолютна изненада и основен съперник се превърна обединената "Студентска листа", която събира около 37-44% от гласовете според различните социологически агенции. Анализаторите посочват, че разликата между управляващите и студентското движение е в рамките на статистическата грешка, което прави резултата на 25 октомври напълно непредвидим и отваря реална възможност за смяна на властта или за трудна за формиране коалиция.