Къде сме в Европа: българите предпочитат авторитарен популизъм

Българите са на място в Европа сред нациите, които предпочитат авторитарен популизъм, сочи мащабно проучване, проведено от шведския мозъчен тръст Timbro и европейската мрежа EPICENTER. Изследването бе представено в Румъния от Европейския институт за икономически изследвания и е цитирано от Digi24.

Почти един от всеки трима европейски избиратели (32,6%) понастоящем подкрепя опозиционна партия- най-високото ниво, регистрирано някога. В 26 от 31 анализирани държави опозиционните партии получават над 20% от гласовете. Към лятото на 2026 г. опозиционни партии участват в 11 от 31 национални правителства. Според основните изводи от проучването, от 76-те подробно анализирани партии, 18 се класифицират като силно авторитарни.

Данните от индекса разкриват трайна трансформация на европейската политика - рекордни нива след три десетилетия на растеж. От първите следвоенни избори до края на 90-те години на XX век, общият дял на гласовете за опозиционните партии остава забележително стабилен - около 10%, с временен пик от 14% в началото на 70-те години.

В продължение на повече от половин век традиционните партии - социалдемократи, либерали, християндемократи, консерватори, а по-късно и "зелените" - неизменно привличат около девет от всеки десет избиратели. Тази тенденция се променя около 2000 г. След световната финансова криза подкрепата за опозиционните партии се удвоява, достигайки около 20%. Бежанската криза предизвиква нова вълна на растеж, като в периода 2015–2023 г. подкрепата за тях се стабилизира на ниво около една четвърт от електората.

През последните три години подкрепата отново нараства, надхвърляйки прага от 30% за първи път. Днес опозиционните партии привличат около три пъти повече избиратели, отколкото през по-голямата част от следвоенния период. Този ръст е повсеместен. В България, Чехия, Румъния, Италия и Словакия опозиционните партии печелят повече от половината гласове, докато Малта остава изключение - там няма опозиционна партия в парламента.

Седем от десетте държави с най-високи нива на такава подкрепа са посткомунистически демокрации.

От периферията към управлението: партиите-претенденти вече не са външни играчи, които чукат на вратата на властта

От началото на XXI век около 45 европейски правителства са включвали една или повече партии-претенденти, а още около дузина са разчитали на тяхната парламентарна подкрепа. През лятото на 2026 г. те присъстват в 11 от 31 анализирани правителства - т.е. в повече от едно на всеки три.

Само в шест държави - Германия, Ирландия, Малта, Португалия, Швеция и Обединеното кралство - през следвоенния период никога не е участвала партия-претендент от радикалната левица или радикалната десница в националното правителство.

Участието във властта е довело до различни последици: някои партии са станали по-умерени, други са придобили по-голяма увереност, а трети са се разпаднали или са напуснали коалициите си.

Докладът показва, че умереността не е автоматично следствие от достъпа до власт.

Кой губи и кой оцелява?

Крайната десница бележи най-значителен ръст и е близо до рекордното си ниво, докато крайната левица, въпреки лекото възстановяване напоследък, остава далеч под силата, която е имала в следвоенния период. Сред традиционните (мейнстрийм) партии най-големи загуби търпят християндемократите, чиято средна подкрепа е спаднала до около 6,5%, както и социалдемократите, чиято средна подкрепа е намаляла от около 28% през 2001 г. до 16% през 2026 г.

Либералните партии, от друга страна, са близо до най-добрите си исторически резултати, като през 2026 г. имат средна подкрепа от 11,5%.

Авторитаризмът - основен повод за безпокойство

Анализираните в детайли 76 партии са класифицирани въз основа на четири измерения: икономическа политика, социокултурни теми, отношение към Европейския съюз и авторитаризъм. Повечето от тях са културно консервативни, а по отношение на икономиката са разделени поравно между левия и десния спектър.

Евроскептицизмът е отслабнал, поне временно: излизането от ЕС става все по-рядко срещана цел, като много партии предпочитат да променят Съюза отвътре. Истинският тревожен сигнал обаче е насочен към самата демокрация. Осемнадесет партии са класифицирани като силно авторитарни. Тази категория включва партии, които вече са демонстрирали, докато са били на власт, докъде са готови да стигнат в отслабването на независимостта на съдебната власт, ограничаването на медийния плурализъм или политизирането на държавните институции.

Докладът също така показва, че отношенията с Русия и Съединените щати са се превърнали в нови разделителни линии сред европейските опозиционни партии.

Къде се намира България

Според Индекса, България заема първо място сред 31 държави,а след нея са Чехия и Румъния. 

След години на разпокъсаност и повтарящи се политически патове, новосъздадената формация "Прогресивна България" - оглавявана от президента Румен Радев или политически свързана с него - постигна убедителна победа с 44,6% от гласовете, осигурявайки си абсолютно парламентарно мнозинство.

Този стремглав възход се възползва от широко разпространените антикорупционни настроения, умората на избирателите вследствие на многократните избори, както и от социално-икономическите опасения, свързани с присъединяването на страната към еврозоната. Политолози (като доц. Отова от ECPS) отбелязват, че макар партията да е донесла управленска стабилност, концентрацията на власт в ръцете на една политическа сила - на фона на отслабването на демократичните механизми за контрол и баланс - може да увеличи риска от ерозия на демокрацията (т.нар. "път към автокрация").

Формации като "Възраждане", "Величие" и МЕЧ продължават да представляват радикалното, твърдо евроскептично крило в българския политически спектър. Те прокарват антиевропейска реторика (като някои дори настояват за излизане от Съюза), съчетана със силно националистически дискурс. Въпреки това, след изборите през 2026 г., прякото им влияние върху управлението е ограничено от абсолютното мнозинство, спечелено от политическото движение на Радев.

 Пълният доклад и информационният лист за страната могат да бъдат разгледани ТУК.