Наследството на КГБ

Разкриването на руска мрежа от шпиони, готови да проникнат в американския политически елит, дойде в доста неподходящ момент и за двете страни. На фона на икономическите сътресения и кризите в Афганистан, Ирак, Близкия изток, Иран и Северна Корея шпионската драма донесе извънредни главоболия за Обама и Медведев.

Разбира се, наивно е да се смята, че двамата не знаят за извършването на подривна дейност от страната на разузнаванията им. Но пък в последно време президентите демонстрираха впечатляващо разбирателство, което доведе до затопляне на отношенията до неподозирани нива. Дори беше подписан исторически договор за съкращаване на ядрения арсенал.

И докато Медведев и Обама ядяха бургери в Канада, пред обществото лъсна истината за продължаващото дебнене между световните лидери. Малко конфузно стана изведнъж. Естествено, никой от държавните мъже не коментира. Все едно нищо не се е случило.

Истината обаче е, че се случи. Руснаците се издъниха, агентите им бяха заловени. Рано или късно американците или британците ще стъпят накриво в Русия и тях ще ги изловят. Вечната шпионска игра продължава далеч след края на Студената война.

Дори похватите са същите. Развитието на технологиите помага значително на агентите, но в същото време помага и на тези, които ги преследват, така че балансът не е променен особено.

С настоящия случай руските тайни служби показаха, че продължават да залагат на две запазени марки на своето разузнаване – дълбоко прикрити „нелегални” агенти и търпелив подход в шпионажа.

Златната ера на т.нар. нелегални, които не само живеят на вражеска територия без дипломатически чадър, но и се представят с националности, различни от руската, датира още преди зората на Студената война. Именно тази агенти опитват пробива в чуждите високи етажи на властта.

Един от най-известните подобни случаи е през 30-те години, когато млади мъже са привличани към комунистическата идея като единствен противовес на набиращия заплашителна скорост фашизъм. Така на една пейка в Лондон току-що завършилият Кеймбридж Ким Филби е вербуван от „нелегален” агент.

Цели пет години руските служби изчакват Филби да се намести в британското разузнаване. След това обаче той става безценен кадър, който изнася безценни тайни в посока Москва. С годините Ким Филби става най-известният шпионин от група бивши възпитаници на Кеймбридж, наричани от КГБ „великолепната петорка”.

80 години по-късно подобна тактика за установяване на контакт с подходящи за проникване в системата хора – разговори на обществени места като паркове, станции на метрото и т.н., е използвана и от заловените „нелегални” в САЩ.

Основният проблем идва при предаването на събраната информация към Москва. Социалните мрежи и дори стеганографията (изкуство и наука за писане на скрити съобщения по такъв начин, че никой освен получателят да не разбере за съществуването на съобщението) стават лесна плячка за анализаторите на ФБР.

А да те хванат, си е унижение!

Настоящият случай обаче ясно показа, че наследството на КГБ в никакъв случай не е забравено. Руските служби продължават да получават мощно финансиране от правителството, за да поддържат операциите си в чужбина. А самият факт, че настоящият шеф на разузнаването – Михаил Фрадков, е бивш премиер, говори достатъчно.  

И още един пример – странната смърт на бившия агент, преминал на страната на Запада, Александър Литвиненко, който беше отровен в Лондон преди 4 години.

Студената война може и да е свършила, но за американци и руснаци има достатъчно много важни тайни, които да откраднат един от друг – военни технологии, енергийни интереси, сфери на влияние.

Затова е сигурно, че много агенти и шпионски мрежи действат надълбоко във „вражеските“ територии и много по-напред от разкритата тези дни група.